Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л.М, в качеството й на пълномощник на Д.Н от [населено място], срещу решение № 126 от 16.06.2020 г, постановено по адм. дело № 47/2020 г. от Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата на Никифоров срещу заповед № 8121 К - 14092/25.11.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Твърди, че първоинстанционният съд не е установил наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, не е обсъдил възраженията му, че не е извършил посочените в заповедта нарушения на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Оспорва изводите на съда, че е допустимо приобщаване на показания, дадени по досъдебното производство и прилагането им в дисциплинарното производство на основание чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Счита, че органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, което съдът не е взел предвид. Претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез упълномощен процесуален представител, в писмени бележки и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 8121К-14092/25.11.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗМВР, на Д.Н – полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция към Районно управление (РУ) – Г.Оица при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – В.То е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Никифоров и го е осъдил да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е анализирал събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е установил фактическата обстановка и е направил своите правни изводи - обжалваната заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган, има изискуемото от закона съдържание и форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за отмяната й и правилно, въз основа на това, е приложен материалния закон.

За неоснователни е приел оплакванията на оспорващия за нарушаване разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР при провеждането на дисциплинарното производство, тъй като в конкретния случай нарушението е открито на 25.09.2019 г., когато материалите от административното производство, вкл. обобщената справка са постъпили при министъра на вътрешните работи. Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 25.11.2019 г., на която дата е издадена и процесната заповед. Отделно от това е взел предвид доказателствата за наличието на обстоятелства по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР /справка рег. № 366р-15025/15.08.2019 г. за използван от жалбоподателя платен годишен отпуск/, които налагат извода, че с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 25.11.2019 г. е спазен и визираният във второто предложение на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двугодишен срок от извършването на нарушението.

Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - служителят е поканен да даде обяснения след запознаване с обобщената справка и становището на разследващата комисия, като в поканата са описани обстоятелствата, изложени по - късно в заповедта за налагане на наказание.

В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, в това число и извършената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза, въз основа на които административният съд е направил извод за допуснатото от служителя нарушение. Съобразяването на доказателствата, събрани в досъдебното производство е обосновал с общата норма на чл. 39 от АПК и специалната – на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, като е приел, че редовно събраните по реда на НПК или в други производства доказателства могат да бъдат използвани в дисциплинарното производство, а позоваването на такива доказателства не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила.

Приел е още, че административният орган е приложил правилно материалния закон, след като е установил, че полицейският инспектор в група "Териториална полиция" в сектор "Охранителна полиция" в РУ – Г.Оица при ОД на МВР – В.То е използвал официални документи с невярно съдържание пред държавен орган – НОИ – В.То, с цел да се облагодетелства. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от административния орган като нарушение на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата.

Обсъдено е и обстоятелството, че поведението на служителя е станало достояние на граждани, на полицейски органи и на органи на досъдебното производство, което води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

За неоснователен е приет и довода на жалбоподателя, че следва да бъде отчетен факта, че образуваното досъдебно производство не е приключило, не е внесено в съд и по него не е постановена присъда с мотива, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната /арг. от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР/ и може да се реализира, независимо от основанията за търсене на друг вид отговорност.

Съдът е посочил, че наложеното от административния орган наказание е съобразено с целта на закона - да се отстранят от държавна служба в МВР служители, които използват служебните си правомощия за лично облагодетелстване и чиито нравствени качества не съответстват на изискванията към дейността на ведомството.

Въз основа на това е приел, че предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание в конкретния случай са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки.

Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество в касационната жалба се навеждат доводи, идентични на тези, обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд, към които настоящата инстанция препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 1, предл. последно от АПК.

Споделя се извода на решаващия съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на възраженията в касационната жалба, оспореният акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. В заповедта е посочен извършителят и подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и тези изискани и приобщени към дисциплинарната преписка по ДП № 30/2018 г., съдът обосновано е приел за доказано, описаното в заповедта, като извършено от касатора, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което деяние съгласно чл. 203, т. 13 ЗМВР е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Не са оспорени доказателствата, вкл. графологична експертиза, които сочат, че пред надлежен държавен орган Никифоров си е послужил /използвал/ удостоверение образец УП-30 с № 19/05.04.1994 г. и удостоверение УП-2 без номер и дата, в които са били вписани неверни обстоятелства за неговия осигурителен стаж и осигурителен доход, за което деяние той е привлечен и към наказателна отговорност на 07.05.2019 г.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Никифоров е поканен да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и да даде обяснения, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и са събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл. 207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, до жалбоподателят е изпратена покана № 366р-17297/25.09.2019 г. за запознаване с резултатите от проведеното дисциплинарно производство и даване на допълнителни обяснения и възражения. На същата дата, според направеното отбелязване, жалбоподателят се е запознал с резултатите от обобщената справка. В срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР той е депозирал обяснение - възражение рег. № 366р-17407/26.09.2019 г. В тази връзка е издадено становище с рег. № 366р-17439/27.09.2019 г., в което ДРО по същество е отхвърлил възраженията на жалбоподателя и е предложил, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със заповед №81218К-12786/11.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи е изменена предходна Заповед №1821Н-9853/04.06.2019 г., като е указано по образуваното срещу Никифоров дисциплинарно производство, да съберат допълнителни доказателства, описани в обстоятелствената част на заповедта. В изпълнение на указанията са разпитани свидетели и е издадена нова обобщена справка рег. № 268р-20911/23.10.2019 г., с която жалбоподателят се е запознал на същата дата. От страна на служителя е депозирано обяснение - възражение на 24.10.2019г. В отговор ДРО е издал становище рег. №268Р-21016/24.10.2019 г., в което по същество отхвърля възраженията и предлага на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Едва след това е издадена оспорваната заповед.

Изложеното обосновава правилния извод на съда, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на процесуалните правила и при провеждането му са събрани всички относими за правилното разрешаване на въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския служител. Не е нарушено правото му на защита.

Неоснователно е и възражението за нарушение на изискванията на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, чл. 196 ЗМВР, както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Нарушението е открито на 25.09.2019 г., когато материалите от административното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи, а оспорваната заповед е издадена на 25.11.2019 г.

В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че служителят е използвал официални документи с невярно съдържание с цел да черпи от това права, за което е подведен и под наказателна отговорност.

Изводите на съда за доказаност на вмененото на касатора нарушение са последователни и логични и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност, включително и доказателствата изискани и приобщени към дисциплинарното производство материали от воденото досъдебно производство, както и показанията на разпитаните в същото свидетели.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за незаконосъобразно приобщаване на материали от воденото досъдебно производство при провеждане на дисциплинарното разследване. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Никифоров деяния, които са определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина /чл. 203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Няма пречка към дисциплинарното производство да се приобщят документи, част от друго производство - в процесния случай част от материалите по досъдебно производство № 30/2018 г. по описа на Следствения отдел на Окръжна прокуратура В.То предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, вр. с чл. 36 и чл. 39 от АПК.

Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за безспорна установеност на вмененото с оспорената заповед дисциплинарно нарушение на служителя по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, което деяние съгласно чл. 203, т. 13 от ЗМВР е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Деянието е станало достояние на служители на НОИ, на органите на досъдебното производство и прокуратурата, на лицата, свързани с ПК „С. П“ с. Д., както и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на институцията и нейното дискредитиране, както правилно са приели ДНО и решаващия съд. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова деяние, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът е претендирал разноски, които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 16.06.2020 г, постановено по адм. дело № 47/2020 г. от Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Д.Н, ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. [номер] да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.