Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на К.Ч, от [населено място], действащ чрез пълномощници адв. И.А и адв.А.И, срещу Решение № 116 от 08.06.2020 г., постановено по административно дело № 98/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което съдът е отхвърлил жалбата на К.Ч против Решение № 1012-20-3#1/24.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № [ЕГН] от 12.12.2019г. на ръководител „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Смолян.

В касационната жалба са изложени немотивирани твърдения за нищожност и недопустимост на решението, както и оплаквания за неправилност на обжалваното решение, което касаторът счита за постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Административен съд-Смолян, ведно с процесното решение на директора на ТП на НОИ – Смолян и оставено с него в сила разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване /"ПО"/. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Смолян, чрез пълномощник гл. юрк. С.Д, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл....