Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 28 от 19.02.2020 г., постановено по административно дело № 265/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, съдът е: 1) отменил предписание № 10 от протокол за извършена проверка ПР1924946/01.08.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което е предписано „работодателят да определи трудови норми на работещите на линия "казаните 7-8А" след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители, съгласно чл. 250, ал. 2 от КТ“; 2) осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово да заплати на „И. С – Видима“ АД - Севлиево, ул. "М. П" № 53, ЕИК 107021444, сумата от 1 850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски. С влязло в сила като необжалвано определение № 589 от 18.06.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Габрово е оставил без уважение искането на „И. С – Видима“ АД – Севлиево за изменение на решението в частта за разноските.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, чрез пълномощника главен юрисконсулт Н.С. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на оспореното предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово. Възведена е и претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. В подадена молба от 26.11.2020 г. се поддържа касационната жалба и при условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и се иска отмяна на решението в частта за разноските и присъждането им в минимален размер.
Ответникът по касация – „И. С – Видима“ АД, чрез пълномощника адвокат Р.А, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба, и моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6336, 89 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореният съдебен акт като правилен да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд - Габрово правилно е установил фактите по казуса, които не са спорни и между страните по делото. На 24.07.2019 г. работна група от двама главни инспектори и старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово са извършили проверка в Завод за производство на санитарна керамика, който е собственост на дружеството жалбоподател. Видно от протокола проверяващите са установили наличие на нарушения на трудовото законодателство, отразени в т. т. 1-10. Предмет на съдебно оспорване е констатацията по т. 10 от протокола за извършена проверка, съгласно която „работодателят е определил трудови норми на работещите на "казани 7-8А", без да е взел мнението на заинтересованите работници и служители съгласно чл. 250, ал. 2 от Кодекса на труда“. Според проверяващите нарушението по тази точка се установява от представения протокол № 75 от проведено заседание на Комитета по условия на труд, както и от дадените обяснения от представителите на работниците в този комитет и от представители на синдикалните организации в предприятието.
След анализа и съвкупната преценка на показанията на разпитаните в хода на делото свидетели и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е установил следните обстоятелства: „казани Д7/8А“ е производствена линия, която е част от по-голяма линия с наименование „9/10“; „казани Д7/8А“ от своя страна представляват две линии /лява и дясна/, които се управляват от едно общо командно табло; до средата на 2018 г. за едно денонощие /производственият процес е трисменен, непрекъсваем/ цикълът на отливане на съответния продукт, се е повтарял шест пъти, а от тогава, до настоящия момент за едно денонощие се извършват осем цикъла; производственият процес е от такова естество, че започнал цикъл на отливане при една работна смяна се довършва от следващата работна смяна; трудовото възнаграждение на работещите на посочената линия се състои от два компонента - основно възнаграждение, което е определено по „повременна (почасова) форма“, договорено е и допълнително възнаграждение, под формата на бонус, зависещ от обем, качество и брак; индивидуалното трудово възнаграждение не се изчислява на база брой отливки и няма разценка за една отливка; за периода юли 2018 г. - декември 2019 г. е имало общо 55 дни, в които са произведени по-малко от 8 отливки за денонощие; произвеждането на по-малко от 8 отливки не се отразило на месечните заплати на работниците, получените възнаграждения съответстват на уговореното в съответния трудов договор; от картата, описваща операциите, които следва да бъдат извършвани на линията става ясно, че и за трите работни смени в денонощието са предвидени по две почивки за всяка смяна - една от тридесет минути и една от петнадесет минути.
За да уважи сезиралата го жалба срещу предписанието по т. 10 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1924946/01.08.2019 г. първоинстанционният съд е обосновал извода, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен, тъй като в дружеството и в частност за работещите на Линия D7А/D8А (както според вещото лице е пълното и точно наименование на "казани 7/8А") се прилага повременна система на заплащане на труда, а нормата на чл. 250 от КТ (Кодекса на труда) се отнася за случаите, в които трудовото възнаграждение се определя по сделната система, поради което тази правна норма е неприложима за настоящия случай.
Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Габрово (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти при спазване на дължимата процедура съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 270, ал. 1 и 2 от КТ трудовото възнаграждение е периодично плащане в предприятието, където се извършва работата. Според чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ трудовото възнаграждение е задължителен елемент от трудовия договор, по който страните постигат съгласие и същото включва основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 247, ал. 1 от КТ има две системи за определяне на размера на трудовото възнаграждение - според времетраенето на работата или според изработеното. Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които се утвърждават от работодателя и имат съдържанието, посочено в чл. 22, ал. 3 и 4 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Във вътрешните правила за работната заплата могат да бъдат включени избраната от работодателя система за заплащане на труда и правила и процедури за определяне на индивидуалните работни заплати. В процесния случай е установено, че във връзка с работния процес в Завода за производство на санитарна керамика в гр. С. са действали и са прилагани 2 бр. вътрешни правила, съответно от 2018 г. и от 01.06.2019 г. На базата на уредените в тях вътрешноведомствени норми, сключените трудови договори и споразумения в заключението на назначената и приета съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) в частта по т. 4 е направен извода, че индивидуалното трудово възнаграждение на служителите, работещи на линия D7A/D8A не се изчислява на брой отливки и няма разценка за една отливка/изделие. Сделната система за заплащане се предпоставя от определяне на трудовото възнаграждение в зависимост от количеството произведена качествена продукция или извършена работа. При нея правнорелевантният факт е съществуването на пряка връзка между работната заплата и резултатите, постигнати в трудовия процес. В. от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства в процесния случай такава връзка и зависимост между трудовите възнаграждения на работниците и изработеното количество продукция не съществува. Тези обстоятелства са възприети и от административния орган, видно от показанията на свидетелката Иванова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово и един от съставителите на процесното предписание, съгласно които в процесния случай „трудовите възнаграждения, договорени в трудовите договори са постоянна величина и нямат променлив характер.Основното трудово възнаграждение не е обвързано с интензитета. Получаването на бонуси е обвързано с интензитета“. В случая липсват данни трудовото възнаграждение да е уговорено според изработеното /трудова норма/. Няма споразумение между страните за прилагане на такава система на заплащане на труда, а такава не е предвидена и в посочените вътрешни правила. За заплащането на уговорените месечни основни и допълнителни възнаграждения не е поставено условие, че ще се дължат според изработеното. Принципно възможността за съчетаване на двата способа за определяне на размера на възнаграждението не е изключена от разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от КТ, нито от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Видно от сключените договори, допълнителни споразумения към тях и вътрешни правила извън основното трудово възнаграждение на работниците съществуват и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – за трудов стаж и професионален опит, за сменност, за нощен труд, които са свързани с изпълнението на нормативните изисквания. Съгласно заключението по т. 3 от СИЕ извън посочените допълнителни постоянни възнаграждения в предприятието е налице и бонусна система, уредена в правила за участие в бонусна система за работници и ръководители на екипи, включваща като критерии процента трудово участие, изпълнение на предварително заложени изисквания за качество и сложност на произвежданите изделия. Тази възможност е предвидена в чл. 13, ал. 1 от посочената наредба, като по своя характер те също са допълнителни трудови възнаграждения и са израз на постигнати резултати. Получаването на допълнително заплащане на бонуси към основното трудовото възнаграждение се предопределя от изпълнението на допълнителни критерии, има непостоянен характер, зависи от качеството и количеството на положения труд и се определя едностранно от волята на работодателя. От събраните в административното и съдебното производство доказателства не се установява зависимост както на основното, така и на допълнителните възнаграждения с постоянен характер, от изпълнението на посоченото изискване за изработване на 8 бр. отливки за 24 часа за поточните линии. В тази връзка по делото е безспорно установено, че през периодите на неизпълнение на посочения брой отливки получаваните от работниците трудови възнаграждения не са променяни и съответстват на размера на договорените възнаграждения в трудовите договори. Евентуалното значение, което би имало това изискване като елемент от въведената в предприятието многокомпонентна бонусна система /каквото не се установява по категоричен начин в конкретния случай/, е без значение за правния спор, доколкото както вече беше посочено, в конкретния случай тези възнаграждения не са елемент на трудовия договор, не засягат уредените в същия права и задължения на работника, имат променлив характер и съществуването и размера им зависят единствено от работодателя. В този смисъл правилен и обоснован е направения от съда извод за неприложимост на задължението на работодателя по чл. 250, ал. 2 от КТ, обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на издаденото предписание по т. 10 от протокол за извършена проверка № ПР-1924946/01.08.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово. От друга страна, нееднократно е посочено, че промяната в изискването за броя на отливките е извършена вследствие необходимостта от уплътняване на работното време, като целта ѝ не е повишаване на интензивността на трудовия процес. И.о е обстоятелството дали и доколко извършената промяна относно броя на отливките, е оказала влияние на спазването на изискванията за почивка, тъй като такива нарушения не са били предмет на проверката и следва да бъдат установени по надлежния ред.
Предвид гореизложеното се налага извод, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, заплатени за адвокатско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция. Своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и дава правомощието на настоящия съдебен състав да редуцира размера на дължимата сума съобразно фактическата и правна сложност на спора и вида и количеството на извършените от процесуалния представител на ответника по касация процесуални действия. Делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, оправдаваща и съизмерима със заплатеното възнаграждение в размер на 6 336, 89 лева, а адвокатската защита по него е реализирана с писмен отговор и в проведеното едно съдебно заседание. С оглед на това Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация „И. С – Видима“ АД - Севлиево трикратният размер на сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определени от съда по посочените по-горе законови критерии. Относно искането за намаляване на размера на присъдените разноски в първоинстанционното решение, следва да се посочи, че на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 144 от АПК съдът, постановил решението, може по искане на страните да го допълни или да измени в частта му за разноските, каквото искане е направено от жалбоподателя и същото е отхвърлено, като в конкретния случай ответникът в първоинстанционното производство, настоящ касатор, не се е възползвал от тази процесуална възможност, а в депозиран отговор по направеното такова искане от другата страна е изразил становище за потвърждаване на решението в частта за разноските.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 19.02.2020 г., постановено по административно дело № 265/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово да заплати на „И. С – Видима“ АД, ЕИК 107021444, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М. П" № 53, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.