4РЕШЕНИЕ

№ 125

гр. София, 10.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Александър Цонев

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4497/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба на З. И. Х. и С. И. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв и чл. 422 ГПК, с което е признато за установено, че дължат съответно 10577, 32лв. и 21154, 67лв. адвокатско възнаграждение на ищеца и адвокат Н. Р. по договор за правна помощ от 22.10.2007г., заедно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане. В жалбата са изложени доводи, че договорът противоречи на добрите нрави поради свръхпрекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Н. Р. е възразил в срока за отговор, че уговореното възнаграждение е съразмерно на предоставената защита, а възражението за накърняване на добрите нрави е направено несвоевременно.

Касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави.

Отговорът на този въпрос е даден с т. р. №1 от 2010г. на ОСТК на ВКС, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора(чл. 26, ал. 1пр. 3 ЗЗД). Съдът не дава указания страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това. Но съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност...