№ 194
гр.София, 08.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 4864описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.08.2017г. по гр. д.№321/2017г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.
Допуснато е по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да се отчете противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и съставлява ли основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно - следствена връзка с проведеното наказателното преследване.
Жалбоподателят – П. на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Ответникът В. Г. Т., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България, [населено място], [улица], да заплати на В. Г. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от привличането му като обвиняем по ДП...