Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. В. Т., чрез процесуален представител, против решение 484/05.12.2014г. по адм. д. 303/2014г., постановено от Административен съд В. Т.. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че мотивите на съдебния акт са противоречиви, неправилно е прието, че наказаният служител разполага с правомощия за реакция в кризисни ситуации, неправилни са изводите на съда за липса на деяния, уронващи престижа на МВР, кредитирани са мотиви от прокурорско постановление които не са част от административната преписка. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба К. Х. Х., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил заповед 880/26.03.2014г. на директора на ОДМВР В. Т., с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу) на К. Х. Х. старши полицай в група Охрана на обществения ред, сектор Охранителна полиция, РУП В. Т. при ОДМВР В. Т., считано от...