Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби - едната подадена от "Лион трейдинг" ООД със седалище гр. П. и адрес на управление ул."Владая" 4, ЕИК по Булстат: 825247646, представлявано от И. Г. М., а другата - от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП, срещу Решение 829 от 15.04.2013 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. 3473 по описа на същия съд за 2012 г.

С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) 161202068/29.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., в частта му, потвърдена с Решение 1343/18.10.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Лион трейдинг" ООД, за сумата над 26551, 60 лв. до пълния размер на задължението от 446787, 32 лв. и за лихви над сумата от 5376, 79 лв. до пълния размер на определените лихви от 120140, 28 лв.; и е отхвърлена жалбата на дружеството против същия ревизионен акт в останалата обжалвана част; като е осъдено "Лион трейдинг" ООД да заплати на дирекция "ОДОП"-гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 1088, 57 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

С касационната жалба на "Лион трейдинг" ООД се атакува посоченото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, относно непризнат данъчен кредит в размер на 26551, 60 лв. по фактура, издадена от "Месивко" ЕООД, както и в частта за разноските, относно осъждането на дружество да заплати на дирекция "ОДОП"-гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1088, 57 лв., и относно за отказа на Съда да присъди разноски на дружеството-жалбоподател. Касаторът твърди необоснованост на решението и неправилност поради противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени оплаквания и доводи касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество с цялостна отмяна на РА, както и присъждане на разноски за две инстанции. В с. з. касаторът чрез пълномощника адв.. М. поддържа жалбата. Представя писмени бележки с подробни съображения. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Д"ОДОП"-гр. П. при ЦУ на НАП, в с. з. чрез пълномощника си юк.Стоянова застъпва становище за нейната неоснователност.

С касационната жалба на Д"ОДОП" се атакува решението в частта, в която е отменен РА относно непризнатия данъчен кредит за сумата над 26551, 60 лв. до пълния размер от 446787, 32 лв. и за лихви над сумата от 5376, 79 лв. до пълния размер на начислените лихви от 120140, 28 лв. Изложени са оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че са налице условия за признаване на реално извъшени доставки към жалбоподателя от доставчиците "Рос комерс-09" ЕООД, "Нед-ком-09" ЕООД, "Елтракт" ЕООД, "Флорелис ММ" ЕООД, "Алти-строй" ЕООД, "Цитрон" ЕООД, "Амброс" ЕООД и "Алекс стройкомплекс" ЕООД, като излага подробни съображения за всеки доставчик. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорения РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът чрез юк.Стоянова поддържа жалбата. Представя писмена защита с подробни съображения. Ответникът по тази касационна жалба - "Лион трейдинг" ООД я оспорва в с. з. чрез адв.. М..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. П. и за неоснователност на касационната жалба на "Лион трейдинг" ООД.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разледани по същество, са неоснователни.

Съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от административния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадения административен акт. По касационната жалба на "Лион трейдинг" ООД

. Със същата се атакува съдебното решение в частта, с която е отхвърена жалбата относно отказано право на данъчен кредит в размер 26551, 60 лв. по фактура 17/29.06.2010 г. с предмет възнаграждение по договор за посредничество, издадена от "Месивко" ЕООД.

При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че фактурата е осчетоводена при него и е отразена в дневника му за продажби, а плащането е извършено в брой. Във връзка с фактурата са представени договор за посредничество заедно с констативен протокол към него, пазарно проучване на пазара на имоти в район "Широк център"-гр. П., обяснения от управителя на дружеството-доставчик А. Р., извършила посредничеството.

По силата на договор за посредничество от 13.05.2010 г., сключен между "Лион трейдинг" ООД като доверител и "Месивко" ЕООД като посредник, последният предлага на доверителя за закупуване пазарно изгоден недвижим имот в гр. П., ул."Славянска" 47, представляващ дворно място и магазин, ведно със склад, и се задължава срещу договорено възнаграждение да проучи, сътрудничи и посредничи за съгласуване волята на продавача с тази на доверителя при покупко-продажбата на имота, която е определена в договора на 23000 евро. В задълженията на посредника са включени да предаде на доверителя информация и насрещни предложения на продавача във връзка с покупко-продажбата на имота, да проучи в общината статута на имота, както и евентуални започнали процедури по отчуждаването на имота, възможности за бъдещо застрояване в имота и/или за разширение на съществуващите обекти, да проследи промяната в собствеността на имота през последните 10 години, в тази връзка да представи на доверителя съответните нотариални актове за собственост, да проучи имота за налични тежести за последните 10 години и да представи на доверителя резултатите от проучванията, да обоснове пред Доверителя, че имотът е пазарно изгоден с цена под пазарната за сходни имоти в региона.

Според обясненията на продавача на имота "Бартлет" АД, през м. април 2010 г. е осъществен контакт с А. Р. във връзка с продажба на процесния имот, който тя е пожелала да закупи, а през м. май Радичева е предложила посредничеството си при продажбата на имота на друг купувач. Предложението е прието. На Радичева са предоставяни нотариални актове, скици, удостоверения за тежести, разрешения за строеж. През м. юни сделката е финализирана на окончателна цена 23000 евро. По сделката са контактували Р. Л. от страна на продавача, А. Р. като посредник и И. М. от страна на купувача "Лион трейдинг" ООД.

Според обясненията на ревизираното лице за сделката по нотариален акт 7/25.06.2010 г. за покупката на имота, себестойността на същия е формирана от стойностите по фактурата на продавача "Бартлет" АД и на посредника "Месивко" ЕООД. От посредника е поискана писмена обосновка, че цената е под реалната за сходни имоти. Сключен е договор за посредничество, като преговорите по сделката са водени с "Месивко" ЕООД чрез А. Р..

За да откаже правото на данъчен кредит, ревизията е приела, че по фактурата не е извършена реална доставка на услуга. Ревизиращият орган е формулирал извода, че е извършано само фактуриране, без зад фактурата да има реално извършване на посредническа услуго. Отказът е извършен на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Административният съд е споделил тезата за липса на действително извършена услуга, документирана с фактурата. Изложил е мотиви, че според обясненията на Радичева, дружеството-доставчик посредничи и съдейства не на купувача, а на продавача за реализиране на сделката. Освен това е подчертал, че посредникът е изпълнил само част от множеството поети по договора задължения.

Така постановеното решение е правилно в разглежданата част и следва да бъде оставено в сила.

Още в началото следва да се подчертае, че договорът между "Месивко" ЕООД и ревизираното лице не е такъв за търговско поредничество по смисъла на чл. 49 от Търговския закон, тъй като не е доказано посредникът по занятие да се е занимавал с посредничество за сключване на сделки и не е представил дневник с вписани сключени договори. Не е налице и комисионен договор по чл. 348 ТД, доколкото в този случай комисионерът следва свое име и за сметка на доверителя да извърши от една или повече сделки, които по-късно да прехвърли на доверителя, а "Месивко" ЕООД не е действал от свое име. Ето защо следва да се приеме, че между страните е бил сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите. С него довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

При това положение реалността на фактурираната доставка, описана като възнаграждение по договор за посредничество, се свежда до доказване изпълнението на целия предмет на договора, тъй като предметът на фактурата не е посредническа дейност, а възнаграждение по договора за посредичество.

Касационната инстанция споделя мотивировката на ревизиращия орган за изначална липса на предмет на договора, тъй като още преди сключването му клиентът вече е бил намерен и цената е била договорена. Това е така, защото в договора за поръчка (посредничество) е фиксирана цената от 23000 евро и посредникът няма никаво участие в договарянето й между продавача и купувача. След като договорът е лишен от предмет, изпълнение по него реално не може да има.

Подлежащите на изпълнение задължения на посредника са договорени в т. 2 на договора от т. 2.1. до т. 2.12., като не се доказва изпълнение по всички тях, както правилно е установил административният съд. Задълженията за набавяне на информация за статута на имота, за проучване на възможности за бъдещо строителство, за проучване за налични вещни тежести и промяната на собствеността, не са изпълнени от довереника-посредник. Посредникът не е набавил нито един от тези документи, тъй като продавачът на имота е дал обяснения, че той е предоставил на А. Р. нотариални актове, скици, удостоверения за тежести и разрешения за строеж. На практика дейност на посредника в тази насока липсва, като не може да се приеме за достатъчно подписването на нотариалния акт за продажба на имота, тъй като той доказва изпълнение само на едно от поетите задължения.

При тълкуване на договорите следва да се търси действителната воля на страните. Независимо от уговорките в договора, по същество ставя асно, че дейността на посредника е била насочена към съдействие на продавача да реализира продажбата. В тази връзка Съдът правилно е приел, че пазарният анализ представлява действие в полза на продавача, тъй като цели да убеди потенциалния купувач, че определена от продавача цена е изгодна за него.

На следващо място нито на ревизията, нито в хода на съдебното производство са предоставени предложения, насрещни оферти и други данни, от които може да се направи извод са осъществени контактите с продавача на имота и какво е извършил посредникът за координиране волята на страните и постигане на крайния резултат. Не е ясно как и в резултат на какви преговори с участието на посредника са извършвани корекции по първоначално обявената цена от продавача. Не е представена никаква кореспонденция между страните по договора за поръчка и по договора за покупко-продажба. При това положение остава недоказано посредничеството по същество.

Представеното пазарно проучване може да се приеме като резултат от дейността на посредника, обаче по делото не е ясно дали представените сходни оферти, послужили за формиране на извода за размера на пазарните цени в района, се отнасят за реално извършени продажби, каквото е било заданието. В проучването не са описани мястото и датата на публикуване на офертите и не е ясно откъде е почерпена информацията за тях. П. С. е изтъкнал, че проуването е изготвено след издаване на фактурата с цел оправдаване възникването на предпоставките за правото на данъчен кредит.

Касационната инстанция споделя правния извод на решаващия съд, че в пълно противоречие с икономическата логика платеното комисионно възнаграждение (81454 евро) надвишава няколко пъти договорената цена за имота (23000 евро). То е несъизмеримо с обичайните комисиони, получавани от агенциите за недвижими имоти, които имат утвърдена практика в това отношение. Това противоречие се отроява още по-ярко, като се има предвид, че основният мотив на ревизираното лице да закупи имота е цената, която е трябвало да бъде под реалната пазарна цена. Доказано е, че платената от ревизираното лице крайна сума включва освен цената по покупко-продажбата, също и възнаграждението на посредника. С присъединяване на комисионното възнаграждение за посредничеството (в необичайно висок размер) цената вече не е под пазарните, а е изравнена с тях.

Издаденият РА е законосъобразен в тази част и като е достигнал до същия извод, Административен съд-гр. П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в разглежданата част.

По касационната жалба на Д"ОДОП"

. Със същата се атакува съдебното решение в частта, с която обжалваният РА е отменен.

1. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 207587, 22 лв. по 62 фактури с предмет диворастящи гъби, издадени от "Рос комерс-09" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил документи и писмени обяснения във връзка с доставките. От друга ревизионна преписка са присъединени доказателства, от които е установено, че доставчикът е издал въпросните фактури, транспортът е за cметка на получателя, гъбите са брани от физически лица, като са представени стокови разписки за предаване на гъбите от тях.

Според обясненията на ревизираното лице, същото е изкупувало гъби от "Рос комерс-09" ЕООД въз основа на договор от 27.08.2009 г., гъбите са изкупувани в прясно състояние от пункт в Габрово, за което са съставяни стокови разписки, разплащанията са извършени в брой, транспортът е за cметка на получателя.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът не е декларирал изплатени суми на физически лица за 2009 г., а посочените физически лица не са подавали ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, и не са декларирали доходи от продажба на диворастящи гъби.

2. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9600 лв. по 3 фактури с предмет аванс по договор от 30.11.2009 г. и изпълнена тръбна разводка съгласно договор от 30.11.2009 г., и приспаднати аванси, издадени от "Алекс стройкомплекс" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил документи и писмени обяснения във връзка с доставките.

Ревизираното лице е представило оферта от 16.11.2009 г., договор от 30.11.2009 г. и Акт обр. 19 от 19.02.2010 г. Според обясненията на ревизираното лице фактурите са издадени за СМР по договор за изграждане на тръбна разводка на обект в гр. П., ул."Владая" 4, работата е приета с Акт обр. 19, с който са описани вложените материали и труд.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът е подал уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови договори, но не е внасял осигурителни вноски, както и че не е декларирал изплатени суми на физически лица.

3. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 315, 47 лв. по 5 фактури с предмет билки, издадени от "Нед-Ком-09" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил документи и писмени обяснения във връзка с доставките.

Според обясненията на ревизираното лице въз основа на договор от 01.10.2009 г. същото е изкупувало билки от "Нед-Ком-09" ЕООД, набрани в района на Стара планина; билките са предавани от пункт на продавача в гр. Д.; транспортът е за cметка на получателя; ползван е нает товарен автомобил Мерцедес 409D.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът не е подал уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови договори за спорния период, не е декларирал изплатени суми на физически лица. От ГФО за периода ревизиращият орган е установил, че доставчикът няма ДМА и не е начислявал разходи за персонал.

4. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4889, 58 лв. по фактура 331/27.11.2009 г. с предмет автоматичен брояч на клетки втора употреба, издадена от "Алти-Строй" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил документи и писмени обяснения във връзка с доставките.

Ревизираното лице е представило договор за покупко-продажба от 23.11.2009 г. за доставка и монтаж на посоченото оборудване и приемо-предавателен протокол.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът не е подал уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови договори за спорния период, не е декларирал изплатени суми на физически лица.

5. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 30049, 14 лв. по 14 фактури с предмет билки, издадени от "Елтракт" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът е представил договор от 08.07.2010 г. за покупко-продажба на билки; складови разписки за предаване на билките с посочени имена на физически лица, същите не са подписани от страните; договор за наем на селскостопански постройки в с. П. сеновец; уведомление до РИОСВ-гр.В. Т. за организиран билко-заготвителен пункт; писмени обяснения, според които транспортът на билките е за cметка на получателя.

Според обясненията на ревизираното лице въз основа на договор от 08.07.2010 г. същото е изкупувало билки от "Елтракт" ЕООД, билките са предавани от пункт на продавача в с. П. сеновец, ползван е нает товарен автомобил Мерцедес 409D.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът не е подал уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови договори за спорния период, не е декларирал изплатени суми на физически лица.

6. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 100020, 48 лв. по 38 фактури с предмет различни видове гъби, издадени от "Флорелис ММ" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът е представил фактурите, придружени със стокови разписки; счетоводни документи, дневници за продажби; декларация, че гъбите са изкупени от физически лица, на които до момента на проверката не е заплатено; изкупуването е ставало в гр. Г.; транспортът на билките е за cметка на получателя.

Според обясненията на ревизираното лице въз основа на договор от 13.04.2010 г. същото е изкупувало гъби от "Флорелис ММ" ЕООД, гъбите са брани в района на Габровския балкан; изкупувани са в прясно състояние от пункт на продавача в гр. Г.; транспортът е за cметка на получателя; разплащанията са в брой.

От проверка в информационната система на НАП ревизиращият орган е установил, че доставчикът не е подал уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови договори за спорния период, не е декларирал изплатени суми на физически лица.

7. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 5000 лв. по 2 фактури с предмет хладилни камери и парен автоклав, издадени от "Цитрон" ЕООД.

При извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил документи и писмени обяснения във връзка с доставките.

Според обясненията на ревизираното лице от доставчика са закупени хладилна камера и парен автоклав, втора употреба. Оборудването е доставено с транспорт на доставчика и предадено със стокови разписки, фактурите са платени по банков път, стоката е доставена чрез В. Б..

Ревизиращият орган е установил, че "Цитрон" ЕООД не е доказало да е собственик или наемател на автомобила, с който е доставило процесните стоки. Установил е още, че доставчикът не е декларирал трудовия договор с В. Б., като не е декларирал и изплатени суми на физически лица по граждански договори.

8. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 56773, 83 лв. по 2 фактури с предмет машина за пакетаж и гаранционно обслужване на същата, издадени от "Амброс" ЕООД.

От друга ревизионна преписка са присъединени доказателства, от които е установено, че ДДС по фактурите е начислен, фактурите са платени по банков път, реализацията на машината е осчетоводена като приход от продажба на стоки, а гаранционното обслужване - като приход от продажба на услуги. Представен е договор за доставка на машина за пакетаж, както и договор с предходен (унгарски) доставчик.

Ревизиращият орган е установил, че с влязъл в сила РА, издаден на доставчика "Амброс" ЕООД, на последния е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Радотрансстрой" ЕООД с предмет гаранционно обслужване на машината, монтирана в производствен цех на "Лион трейдинг" ООД. При ревизията на доставчика не са представени категорични доказателства, че процесната машина е транспортирана до територията на страната.

За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури, ревизията е приела, че те не документират реално извършени доставки на стоки, като в тази връзка липсват доказателства за произхода на стоките, поради недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните доставки. Така ревизиращият орган е формулирал извода, че е извършано само фактуриране, без зад фактурите да има реално прехвърляне на стоки. Отказът е извършен на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Съдът е изслушал съдебно-счетоводна експертиза, която е дала отговори на поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит в основно и допълнително заключение. Заключението на вещото лице е подробно описано в съдебното решение.

По делото са приобщени писмените доказателства, по които е работило вещото лице по ССЕ.

Първоинстанционният съд не е споделил тезата на ревизиращия орган за безстоковост на спорните фактури. От събраните по делото доказателства Съдът е приел за безспорно установено прехвърляне на собствеността върху стоките по процесните фактури. Изтъкнал, е че невъзможността да се проследи стоков поток при предходните доставчици не обуславя отказ от спорното право.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Спорът по делото се свежда до наличието или липсата на действително извършени доставки по процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит.

За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите, впоследствие и вещото лице е изискало доказателства, са относими към фактическия състав на спорното право право, защото облагаемите доставки са основните предпоставки за възникване на правото. Това е сторено в настоящия случай.

В конкретния случай е безспорно установено, че е налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключени между страните сделки, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Следва да се приеме, че между страните по доставката са били сключени сделки с конкретен предмет. Тизи сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък.

Предмет на първата част от процесните фактури са родовоопрделени вещи - билки и гъби. Според нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Към доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки следва да бъдат причислени тези за прякото й реализиране: приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) разписки и др. В случая са представени точно такива документи, неоспорени по делото, с които е индивидуализирана и отделена продадената част от родовоопределените вещи. Доказана е възможността на ревизираното лице да превози стоките, за което е поблзвало микробус под наем. Освен това са представени пътни листове, талони, фактури за отчетен транспорт.

Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките, като плащането по спорните фактури е безспорно установено. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват.

Следва да се напомни, че произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. За формиране извода за реалност на коментираните доставки не са определящи произходът и разполагаемостта на стоката от доставчика, а прехвърлянето на собствеността върху родово определената вещ чрез фактическото й предаване. То е установено по делото въз основа на констатираното съответствие на количествата по издадените фактури с тези по приемо-предавателните протоколи и стокови разписки. С последните е установено предаването и еквивалентното му приемане на стоките.

Напълно е доказана последващата реализация на стоките, като в тази връзка ССЕ е посочила отделните клиенти на жалбоподателя.

Относно другата част от доставките - тези с предмет машини, съдебното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът е приел за доказано настъпването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В случая към фактурите са представени съответните договори между жалбоподателя и отделните доставчици, както и приемо-предавателни протоколи, неоспорени по делото. Става дума за индивидуално определени вещи, което прави лесно тяхното проследяване. Машините са отразени счетоводно при жалбоподателя по cметка 204-Машини, както и в инвентарната му книга. Доказано е извършеното плащане към доставчиците.

Правилно административният съд е заключил, че недоказаният произход на машините не е пречка за признаване на спорното право, доколкото сам по себе си произходът не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.

Относно третата част от доставките - тези с предмет строителни услуги, решението също е законосъобразно.

Решаващият съд е изтъкнал, че непредставянето от доставчика на доказателства за изплатени трудови възнаграждения и произход на вложените материали, не може да обоснове отказ от спорното право.

Следва и в тази част на спора да се приеме за доказано настъпването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която услугата е извършена. По силата на чл. 12 ППЗДДС услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно т. 7 от СС 18-Приходи, приходът свързан със сделка за извършване на услуги се признава в зависимост от етапа на завършеност към датата на баланса, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. Според т. 7.3 от същия счетоводен стандарт етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един от следните начини: а) проверка на извършената работа; б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени; в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услуга.

Тоест, във всички случаи при преценката за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен кредит е реално извършена, задължително трябва да се изследва въпросът дали възложената работа, дейност като съвкупност от фактически действия и последици от тях, действително е извършена, т. е резултатът е възникнал. Преценката за действителното извършване на услугата във всички случаи следва да обхваща и преценката за това дали доставчикът е имал възможността кадрова и техническа, да я изпълни. В случай, че тези обстоятелства безспорно се установят, правото на приспадане на получателя не може да бъде ограничавано, освен ако органите по приходите не докажат, че същият е знаел или е следвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е опорочена с измама.

Касационният съд намира, че представените още в хода на ревизията и неоспорени от ответника протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. На практика това са протоколи обр. 19, от които става ясно, че жалбоподателят като възложител е приел строително-монтажните работи от доставчика изпълнител. Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол обр. 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. Важно е да се отбележи, че представените още в хода на ревизията протоколи са двустранно подписани от страните по договора. В протоколите достатъчно конкретно са описани извършените строителни работи, в тях е изрично е посочен строителният обект, в който са извършени СМР. Налага се изводът, че протоколите като преки доказателства за реализиране доставката на строителна услуга са непротивопоставими на косвените доказателства, от които се градят изводите на приходния орган.

Освен това ССЕ е установила, че изградената тръбна разводка е счетоводно заведена като ДМА-елемент от цялостна отоплителна инсталация, поради което на още едно основание е несъстоятелно да се твърди нереалност на извършената стоителна услуга. Доказан е и кадровият ресурс на доставчика, а обстоятелството по невнасяне на осигурително вноски правилно е преценено от първоинстанционния съд за ирелевантно.

Съдът правилно се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което е сторено с обжалвания РА.

Ето защо следва да се приеме за обоснован и законосъобразен правният извод на Съда за реалност на фактурираните доставки. Всички доказателства са подробно обсъдени от решаващия състав поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формиран правилният извод за установеност на реалното осъществяване на доставки по спорните фактури.

При това положение правилно Съдът е приел, че от представените по делото доказателства, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, и като е достигнал до същия извод, Административен съд-гр. П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила и в тази част.

С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 829 от 15.04.2013 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. 3473/2012 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ К. К.

К.К.