Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП град Пловдив против решение 1183 от 10.05.2014г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело 2231/2013г., с което е обявен за нищожен издаденият на П. Г. М. от гр. П. А. за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 1303082/27.02.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение 255/14.06.2013г. на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив.

В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касаторът твърди, че в процесния случай са налице всички установени от закона предпоставки за издаване на акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 106 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - П. Г. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представена по делото писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С обжалването решение съдът е прогласил за нищожен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 1303082/27.02.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение 255/14.06.2013г. на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК се съставя при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. подадена е...