Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от К. Х. З. срещу решение 435 от 28.04.2014 г. постановено по адм. дело 249 по описа за 2014 г. на Административен съд София-област.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът е не е изследвал пълно и всеобхватно фактическата обстановка, както и изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и нищожност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), което е довело до неправилно прилагане на материалния закон по отношение на издадената на негова база заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Счита, че заповедта не е мотивирана и не са изследвани в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за прилагането на мярката. Отбелязва, че съгласно посоченото в заповедта, същата е издадена въз основа на АУАН 1549 от 07.10.2013 г., какъвто не й е връчван, а подписаният от нея АУАН е с 977796 от 07.10.2013 г. На следващо място счита, че АУАН не е редовно съставен, тъй като не е подписан от актосъставителя в нарушение на чл. 43, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което води до неговата нищожност, а оттам и до нищожност на издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ. Като нередовност на АУАН отбелязва и наличието на подпис на свидетел, установяващ отказа на нарушителя на подпише акта, доколкото липсват индивидуализиращи данни за свидетеля, а жалбоподателката е подписала акта. Излага доводи за несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и в заповедта, както и между дадената правна квалификация на нарушението в двата акта, което е довело до невъзможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинена и е нарушило правото й на защита. Обстоятелствата по извършване...