Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите и на М. Т. С. против решение 757 от 03.04.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 4059 по описа за 2012 г. на този съд.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му

, с която е постановена отмяна на РА 261203323/27.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение 1497 от 06.12.2012г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. за довнасяне в размер на 4029.20 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 2873.56 лв., както и в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. за разликата над 937.53 до пълния размер на задължението от 1253.65 лв. и съответните лихви за сумата от 412.45 лв. до пълния размер от 551.52 лв. М. Т. С. от гр. Д.ад обжалва съдебното решение в частта му

, отхвърляща жалбата против същия ревизионен акт.

Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. В касационната жалба на Дирекция "ОДОП"- Пловдив е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна...