. по описа на Административен съд София - град, с която е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ 0411 от заседание 106 от 17.06.2011

г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В касационната жалба се излагат съображения, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК.

Ответниците по касационната жалба Националната експертна лекарска комисия и директорът на РУСО гр. С. , не са изразили становища .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на М. М. К. против експертно решение 0411 от заседание 106 от 17.06.2011

г. на НЕЛК по хирургични болести, с което е отменено ЕР

0337

от заседание

036

от

1.0

.2011г.

на ТЕЛК за

общи

заболявания при МБАЛ Д-р

Б. Ш.

-

гр.

Смолян,

в частта по определения процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ и е определ

ена

обща ТНР

%.

За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК

е издадено от компетентен състав на НЕЛК, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон

. Съдът е обосновал извода си със заключени

ята

на

едноличната и комплексната

съдебно-медицинск

и

експертиз

и,

изслушан

и

по делото, като е обсъдил направените от жалбоподателя възражения. Изложил е, че

според заключението на едноличната експертиза, при проведената на жалбоподателя на 29.01.2010г. операция на слабинна заклещена ингвинална херния са спазени всички нормативни изисквания на клиничната пътека и няма данни, от които да се приеме, че вследствие на операцията са настъпили увреждания на други органи и системи. Съдът е посочил, че според заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещи лица специалисти уролог-андролог, по вътрешни болести и кардиология, вътрешни болести и ендокринология, хирургия, неврология, е определен общ процент на ТНР 60 %, като при положение, че и за заболяването хипогонадизъм се признае процент на ТНР, то крайният процент ще се увеличи с още 4 %, т. е. на 64%. Предвид това, че определеният от НЕЛК общ процент е 58, то съдът, макар и да приема определеният от вещите лица процент, е заключил, че ЕР е законосъобразно в тази част. Съдът е обосновал този извод, като е изложил, че с определения по делото процент на ТНР не се променя положението на жалбоподателя, тъй като съгласно чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, а коефициентът по чл. 75 КСО не се променя с оглед определения от вещите лица процент.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно срока на инвалидността, като се е позовал на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 101а от Закона за здравето /ЗЗ/ и е направил извода, че в случая инвалидността е определена за минималния период, за да се проследи състоянието на пациента. Посочил е, че според вещите лица наличните заболявания на жалбоподателя са хронични, само заболяването хипогонадизъм е нелечимо, но поради това, че то е констатирано при съдебната експертиза и не е съществувало към датата на постановяване на ЕР, не може да се приеме, че са налице дефинитивни състояния с оглед приложението на чл. 69, ал. 1 НМЕ. Относно датата на инвалидизация съдът е приел, че правилно е определена съобразно правилото на чл. 70, ал. 1 НМЕ, като с оглед наличната медицинска документация за дата на инвалидизация обосновано е приета датата 29.07.2010г. Приел е също, че при изготвяне на ЕР на НЕЛК не е допуснато нарушение по чл. 62 НМЕ. Според съда, от доказателствата по делото не се установява наличието на заболяването хипогонадизъм към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК, като с оглед датата на съдебната експертиза и датата на ЕР е възможно да се е развило ново заболяване в резултат на проблемите с тестисите, което обаче е основание за ново освидетелстване.

Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за неправилно.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР

0337

от заседание

036

от

1.0

.2011г.

на ТЕЛК за

общи

заболявания при МБАЛ Д-р

Б. Ш.

-

гр.

Смолян, на М. М. К.

е определена 5

% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза

злокачествено новообразувание на тестиса

, като са определени

:

50 % ТНР за заболяване по

ч.

, р. Х, т.

4.2,

във връзка със забележка към ч. 8 за оперативна интервенция за семином на десния тестис през 1992г.; 30 % по ч. 9, р. , т. 1.2 за новооткрита захарна болест начален ДКС диабетна полиневропатия; 10 % по ч. 4, р. V, т. 1 за артериална хипертония.

Това решение е обжалвано от

М. К.

пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд решение

0411

от заседание

106

от

17.06.2011

г. С това ЕР на НЕЛК по хирургични болести, при пълно преосвидетелстване на лицето, решението на ТЕЛК е отменено, прието е

същото

водещо заболяване

,

като е пределен нов процент ТНР

%, решението е потвърдено по останалите поводи. В мотивите на експертното решение на НЕЛК е прието накратко следното: 1. НЕЛК

хирургични болести за състояние след орхифуникулектомия по повод бластом на десния тестис /1992г./ без анамнестични и клинични данни за резидив и вторична патологична локализация на основание

забележка към р. 12, ч. 8

НМЕ/2010г. 50 %; за състояние след левостранна херниотомия и атрофия на хемолатералния тестис при добра реконструкция на слабинния канал не се следва процент ТНР; 2. НЕЛК -

вътрешни болести за

захарен диабет тип 2, установен от м. 07/2010г. на перорална терапия и усложнен с диабетна полиневропатия,

се следват

0 %

ТНР по

ч. 9, р. , т.

.2

;

не се определя по-висок процент поради необективизирани усложнения от страна на другите прицелни органи; 3

. НЕЛК

ССЗ /

сърдечно съдови заболявания/ - за артериална хипертония стадий

лека към

умерена степен

0 % ТНР по

ч.

, р. V, т.

.

В изслушаното по делото заключение на вещото лице неврохирург, е посочено, че оперативната намеса на М. М. К. на 29.01.2010г. вследствие на слабинна ингвинална херния е извършена по абсолютни показания и е протекла по правилата на въведените медицински стандарти у нас; спазени са всички нормативни изисквания за изпълнение на клиничната пътека за заклещена ингвинална херния - 168, както и указанията за провеждане на изследвания и консултации преди и след операцията. Дадено е заключение, че още при постъпването преди операцията е установена висока кръвна захар. Вещото лице е изложило също, че няма обективни данни каква е била функцията на половите органи на М. К. преди операцията; установено е, че през 1992г. е отстранен десния тестис поради нео процес; тестисите при мъжа са с размери 4, 5/3/2, 5 см; те имат две основни функции: да произвеждат сперматозоиди и да продуцират андрогенните хормони тестостерон и дихидротестостерон; техните нормални плазмени нива при възрастни мъже са

1, 95-11, 38

ng/ml. Вещото лице е изложило също, че по повод оплаквания на Кехайов за полова слабост са му правени изследвания и прегледи /описани в т. т. 6, 7 и 11 от заключението/, от които се установява, че през м. януари 2010г. е прекарал възпаление на епидидима /придатъка на тестиса/, има ниско плазмено ниво на тестостерона

0, 28-0, 30 ng/ml

; ехографията установява единствен ляв тестис с леко намалени размери.

В заключението на ко

мплексната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица

със специалности - уролог-андролог, вътрешни болести и кардиология, вътрешни болести и ендокринология, хирургия, неврология,

е определен общ процент на ТНР 60%. В частта, изготвена от вещото лице уролог-андролог е посочено, е пациентът е с атрофирал единствен ляв тестис с намалени размери и обем, според лабораторните изследвания пациентът е с нива на тестостерон в кръвта под долната граница и с липсващи сперматозоиди в еякулата, поради което е дадено заключение, че се касае за пациент с изразен хипогонадизъм състояние, характеризиращо се с намалена функция на мъжката полова система, при което тестисите отделят недостатъчно полов хормон - тестостерон, в резултат на което настъпва стерилитет. Посочено е също, че симптомите на хипогонадизма при мъжете могат да включват еректилна дисфункция, намалено или липсващо либидо, загуба на мускулна маса, понижен растеж на косми по тялото и брадата, увеличаване на гърдите, косопад, загуба на физическа сила и концентрация, депресия и нарушен сън. Дадено е заключение, че установеното състояние след десностранна охидектомия по повод семином на тестиса обуславя 50 % ТНР по т. 4.2, р. Х от НМЕ/2010; за хипогонадизъм не се полага допълнително ТНР, тъй като има ограничения за възраст до 40г. В частта, изготвена от вещото лице кардиолог е дадено заключение, че М. К. страда от артериална хипертония първи стадий - сърдечна форма, за което се следват 10% ТНР по ч. 4, р. V, т. 1, тъй като не се установяват данни за дефицит от сърдечен и мозъчен произход. В частта, изготвена от вещото лице ендокринолог е дадено заключение, че установеният захарен диабет тип 2 на перорална терапия, усложнен с диабетна полиневропатия обуславя 40 % ТНР по ч. 9, р. , т. 1.2 от НМЕ. Това вещо лице е посочило в заключението, че споделя становището на вещото лице андролог-уролог относно хипогонадизма и влиянието на ниските нива на тестостерона към функциите на органите и системите. От вещите лица хирург и невролог са дадени заключения, че не следва определяне на процент ТНР за заболявания от съответните специалности.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание по делото на 26.02.2013г. от вещото лице андролог е пояснено още, че след операцията през 1992г. за премахване на десния тестис поради тумор е проведена лъчетерапия, за която няма данни поради липса на протокол от съответния онкологичния диспансер, но премахването на тестиса и лъчетерапията категорично водят до хипогонадизъм, поради което левият тестис, който остава, в резултат на лъчетерапията атрофира, намалява като обем и големина. От вещите лица ендокринолог и невролог е пояснено, че има данни за диабетна полиневропатия, която е неврологично усложнение на захарния диабет и се отнася към т. нар. късен дегенеративен синдром, поради което са увеличени процентите ТНР от 30 на 40 за захарния диабет.

По делото

са приложени резултатите от проведените на жалбоподателя медицински прегледи и консултации, както и от лабораторните изследвания, описани подробно в заключението на едноличната експертиза и по конкретно изследванията, описани в т. 6, 7, 8 от раздел от това заключение Обстоятелства по делото от значение за експертизата амбулаторен лист 868/27.08.2010г., лабораторни изследвания от 07.09.2010г. и от 30.09.2010г., амбулаторен лист 997/08.10.2010г. В лабораторното изследване от 07.09.2010г. е посочен резултат за ниво на тестостерон

0, 28 ng/ml, а в изследването от 30.09.2010г. - 0, 30 ng/ml.

При съпоставката между констатациите и определените проценти ТНР, от една страна - в ЕР на НЕЛК, а от друга в заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че са дадени заключения в един и същи смисъл относно

следните заболявания: 1. за отстранен семином /злокачествен тумор на тестиса/, след петата година 50

% ТНР

, на основание забележка към

р. Х на част

8 от НМЕ, вр. ч. 8

, р. Х, т.

4.2.

; за артериална хипертония първа степен - 10 % ТНР по ч. 4, р. V, т. 1.

Относно установения захарен диабет по ч. 9, р. , т. 1.2 съдебно-медицинската експертиза е дала заключение, че се следват 40 % ТНР, докато в ЕР на НЕЛК са определени 30 % ТНР, при предвиден диапазон по посочената отправна точка на приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ от 30 до 50 %.

Наред с това, комплексната експертиза е дала заключение, че М. К. страда от хипогонадизъм, докато това заболяване не е посочено в ЕР на НЕЛК, съответно за него не е определен процент ТНР. Настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че заболяването хипогонадизъм е установено при извършения преглед от вещите лица, включени в състава на комплексната експертиза, поради което към датата на изготвяне на ЕР на НЕЛК не е имало основание за определяне процент ТНР за това заболяване. На първо място, в заключението не е направен извод, че заболяването е възникнало след датата на изготвяне на експертното решение на НЕЛК. Тъкмо обратния извод се налага от съдържанието на заключението на комплексната експертиза и на заключението на едноличната експертиза, в което подробно са описани наличните и относими медицински документи към датата на освидетелстването от НЕЛК. Съдът е поставил задача на вещите лица по комплексната медицинска експертиза да дадат заключение за процента ТНР за всяко отделно заболяване, както и за всички заболявания общо, съобразно отправните точки по приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, като вземат предвид здравословното състояние жалбоподателя към 17.06.2011г. /това е датата на изготвяне на ЕР на НЕЛК/. След като заключението е изготвено по тази задача няма основание да се приеме, че оценката на ТНР на жалбоподателя е направена към друга дата, а не към тази, която е посочена в задачата на експертизата. На следващо място, в мотивите на заключението, по конкретно в частта изготвена от вещото лице уролог-андролог, е посочено, че от лабораторните изследвания става ясно, че пациентът е с нива на тестостерон в кръвта под долната граница и с липсващи сперматозоиди в еякулата. Поради това, че за целите на изготвяне на заключението не са правени нарочни лабораторни изследвания на М. К. /такива биха били и неотносими с оглед поставената задача за определяне на здравословното му състояние към 17.06.2011г./, а същевременно изрично е посочено, че заключението е изготвено въз основа на материалите по делото, то се налага извода, че изводът на вещите лица е изграден въз основа на данните от лабораторните изследвания, които са проведени на лицето преди датата на освидетелстването му от НЕЛК. По делото са приложени резултатите от лабораторните изследвания, които са били проведени на М. К. преди освидетелстването от НЕЛК и които съдържат данните, посочени от вещите лица в заключението на комплексната експертиза нива на тестостерон в кръвта под долната граница и липсващи сперматозоиди в еякулата, които са обусловили извода за наличие на състояние на хипогонадизъм. Това са лабораторното изследване от 07.09.2010г. с посочен резултат за ниво на тестостерон

0, 28 ng/ml, както и лабораторното изследване под 854/29.10.2010г. с резултат: "азооспермия липсват сперматозоиди и зародишни клетки"

.

Както се посочи по-горе, тези резултатите са били налични към датата на изготвяне на ЕР на НЕЛК и очевидно са били представени пред комисията, тъй като се намират в медицинското експертно досие /МЕД/ на лицето /съответно на л. 35 и л. 37 от същото/. В ЕР на НЕЛК не са описани документите /амбулаторни листи, епикризи, изследвания и т. н./, които са взети предвид при изготвяне на заключението, но поради това че резултатите от обсъжданите лабораторни изследвания са били налични в досието на освидетелстваното лице, то членовете на НЕЛК са имали обективната възможност да ги вземат предвид и да направят съответните изводи за здравословното състояние на лицето.

Въпросите, свързани с диагностициране на заболяването, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства и обстоятелствата по делото, се налага извода, че съществените изводи на вещите лица и по-конкретно - изводът за наличие на заболяването хипогонадизъм, е обоснован. Съдът е възприел този извод, но неправилно е заключил, че от доказателствата по делото не се установява наличието на това заболяване към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК. Според заключението на комплексната експертиза, хипогонадизмът се изразява в намаление или отпадане на една от функциите на тестисите ендокринната /хормоналната/ или спарматогенната, или на двете заедно. В случая, лабораторното изследване от 07.09.2010г. /налично в МЕД/ показва плазмено ниво на тестостерона

0, 28 ng/ml, което очевидно е по-ниско от нормалните граници 1, 95 11, 38

ng/ml

/според заключението/, а лабораторното изследване от 29.10.2010г. /също налично в МЕД/ показва азооспермия /пълна липса на сперматозоиди в еякулата/, т. е. към посочените дати са били налице данни за намаляване, съответно отпадане и на двете функции на тестисите /в случая - на единствения тестис/. Заключението на вещите лица по комплексната експертиза е в същия смисъл, поради което първоинстанционният съд необосновано е достигнал до извода, че липсват доказателства за наличие на заболяването хипогонадизъм към датата на освидетелстването от НЕЛК 17.06.2011г.

По изложените съображения, в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил извода, че с оспореното ЕР на НЕЛК законосъобразно са определени съществуващите заболявания на М. К. и съответно правилно е определен процента на ТНР за всяко от тях. В производството по оспорване на това ЕР пред съда е установено чрез заключението на медицинска експертиза, съответстващо на писмените доказателства по делото, че към датата на освидетестването от НЕЛК М. К. е имал хипогонадизъм. Следователно, ЕР на НЕЛК е постановено в нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕ, който предвижда, че степента на ТНР се определя въз основа на подробна клинично-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В тази връзка следва да се отбележи, че в съответните разпоредби на приложение на 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ не се съдържа ограничение за определяне на процент ТНР само за лица до 40-годишна възраст /както е посочено в заключението на комплексната експертиза/. Заболяването хипогонадизъм е предвидено в отправна точка 5 от раздел V на част 9 с диапазон от 10 до 20 %, на в тази точка или в допълнителна забележка не е предвидено въпросното възрастово ограничение.

Наред с това, при оценката на ТНР за заболяването захарен диабет /по ч. 9, р. , т. 1.2/ от НЕЛК не е съобразено изискването по чл. 63, ал. 1 НМЕ, според което установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват с отправната точка съгласно приложение 1 и ако приетата точка предвижда диапазон отдо, процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит. За посоченото заболяване /по отправната точка, която е приета в ЕР на НЕЛК/ е предвиден диапазон от 30 до 50%, но в ЕР на НЕЛК не е обосновано защо е определен процент ТНР в минималния размер 30 %. Изводът за необоснованост на ЕР в тази част се потвърждава от заключението на комплексната медицинска експертиза, изслушана по делото, според което за това заболяване се следват 40 %, предвид установената диабетна полиневропатия.

Като не е съобразил допуснатите от административния орган нарушения на процесуалния и материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, като събраните по делото доказателства обуславят извод за незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт - ЕР на НЕЛК. Същото следва да бъде отменено, а преписката върната на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, като бъде извършена оценка на здравословното състояние на М. К. към датата на освидетелстването /17.06.2011г./, предвид документацията, налична в медицинското експертно досие на лицето, включително обсъдените по-горе лабораторни изследвания, и определи процента ТНР за всяко от наличните заболявания, както и общия процент ТНР съобразно отправните точки по приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, както и Методиката

за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща приложение 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ

.

Следва за пълнота на изложението да се посочи, че настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно срока на инвалидността. В чл. 69, ал. 1 НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността; според ал. 4, при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността /степента на увреждане/ се определя пожизнен срок на инвалидността, а според ал. 5, при множество увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1. В случая са налице множество увреждания, част от които не са дефинитивни /т. е. такива, при които не се очаква възстановяване или промяна на ТНР с положителен или отрицателен знак/, поради което не е налице основание за определяне на пожизнен срок на инвалидността. Относно датата на инвалидизиране правилно съдът е приел, че законосъобразно е приложено правилото на чл. 70, ал. 4 НМЕ, според което, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването.

Споделят се също съображенията и изводите на съда за това, че в съдебното производство по оспорването на ЕР на НЕЛК не може да бъде преценявано дали при извършената операция на слабинна херния през м. януари 2010г. са допуснати лекарски грешки, както и за това, че не е в правомощията на съда /в това производство/ да разпорежда добавянето на отделна графа в ЕР на НЕЛК за лекарска грешка. Съгласно чл. 4 НМЕ формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.

Следва да се отбележи също, че настоящият състав намира за неправилен довода на първоинстанционния съд, че след като изменението на общия процент на ТНР на освидетелстваното лице няма да окаже влияние за отпускането на пенсия за инвалидност и съответно върху размера й, то не е налице основание за отмяна на ЕР на НЕЛК, макар и да е установено, че определеният с него общ процент ТНР е по-нисък от действителния, който се следва за заболяванията на лицето. Подобно ограничение при преценката на законосъобразността на ЕР на НЕЛК не е предвидено в НМЕ или в друг нормативен акт. В чл. 64 НМЕ е посочено, че критериите за оценка на ТНР /вида и степента на увреждане/ са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето /пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др./.

При този изход на спора, касаторът има право на разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение

2022/26.03.2013

г., постановено по адм. дело

8271/2011г

. по описа на Административен съд София град

и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

експертно решение

0411

от заседание

106

от

17.06.2011

г. на Националната експертна лекарска комисия по хирургични болести

и

ВРЪЩА

административната преписка на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне по жалбата на М. М. К. против експертно решение

0337

от заседание

036

от

1.0

.2011г.

на

Териториална експертна лекарска комисия

за

общи

заболявания при МБАЛ Д-р

Б. Ш.

-

гр.

Смолян, в съответствие с указанията, дадени в настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.