Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. Т. - ТИЛ -2", притежаващ ЕИК 836032253 със седалище и адре са на управление гр. Х., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 78А, подадена чрез адв. Б. З. от гр. С., ул. "П. Л.", 7, вх. "Б", ап. 18, против решение 1315/27.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. 2213 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА 261300101/27.03.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 627/21.06.2013 г. на Зам. Директора на Д "ОДОП" - Пловдив. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 698, 78 лева.
Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди, че не са обсъдени всички приети по делото доказателства, като пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, доказателства за осъществен транспорт и други. Писмените доказателства били представени в изпълнение на ИПДППОЗЛ 70 - 00 -14964/11.09.2012 г., в началото на ревизията. Заплатена е цената на стоките, стопанските операции са редовно осчетоводени. Касаторът се позовава на съдебна практика, цитирана подробно в писмени бележки. Моли чрез адв.. З. за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. П., редовно призован не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С РА 261300101/27.03.2013 г., издаден от ТД на НАП - гр. П., е отказано на ЕТ "И. Т. - ТИЛ - 2" правото на данъчен кредит общо в размер на 65 319, 64 лв., ведно със съответните лихви (6 973, 34 лв.) по доставки, за които са издадени фактури, както следва:
1. От "АББ Трейдинг" ЕООД - данъчен кредит в размер на 3787 лв. с предмет доставки на царевица.
2. От "Агрофураж" ЕООД - данъчен кредит в размер на 36 325, 78 лв. с предмет доставки на пшеница и царевица.
3. От "Възраждане 71" ЕООД - данъчен кредит в размер на 17 856, 80 лв. за периода 01.02. - 29.02.212 г. - в размер общо на 17 856, 80 лв., имащи за предмет достакви на пшеница и царевица.
4. От "ПГ Централ комерс" ЕООД за периода 01.03. - 31.03.2012 г. - данъчен кредит в размер общо на 7 350 лв., имащи за предмет доставки на царевица.
По време на ревизията са извършени насрещни проверки при които не са открити на декларираните адреси преките доставчици. Осъществени са обаче насрещни проверки на лицата, представляващи доставчиците и от тях са изискани обяснения и писмени доказателства. Такива доказателства са депозирани по административната преписка. С протокол 1213364/17.09.2013 г. са присъединени от Специализирана прокуратура гр. С. писмени документи - постановление и протоколи за разпит на свидетели. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6 ЗДДС.
По време на съдебното производство са изслушани основно и допълнително заключения по ССчЕ, СИЕ, по съдебна селскостопанска експертиза. Вещото лице М. В. е констатирало извършването на последващи облагаеми доставки от жалбоподателя, а съгласно заключението по селскостопанската експертиза вида и количеството на процесните стоки напълно съответства на вида и броя на домашните птици, произведени от едноличния търговец през 2011 г. и през 2012 г. в съответствие със стандартите за тяхното изхранване; произведената и продадена от търговеца продукция обективно не би могла да бъде произведена в тези количества и качество, без в производството да се вложат спорните стоки. Съдът е обсъдил заключенията.
При така установените факти и обстоятелства съдът е формулирал изводи за следното: Не са ангажирани доказателства за действителното осъществяване на доставките, доказателства за възможността на доставчиците да ги извършат. Не било доказано, и че самите преки доставчици са придобили стоките, представляващи родово определени вещи. Вещите е трябвало да бъдат предадени на купувача по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД за да се прехвърли собствеността върху стоките чрез отделянето им. Съдът се е мотивирал, че горните изводи не са оборени със заключенията по експертизите. Липсвали доказателства за кадрова и материално - техническа обезпеченост на доставките, частните документи са без обвързваща материална доказателствена сила. Не е настъпило данъчно събитие и не е прехвърлена собствеността върху стоките. Отказът на приспадане правото на данъчен кредит в процесния случай не противоречи според съда на приетото от СЕС в решението му по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11. Съдът е отхвърлил жалбата.
Решението на АДмС - Пловдив е валидно и допустимо но неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което не предполага обусловеност от предходните доставки. Правно - релевантни са доставките между преките доставчици и жалбоподателя. Налице е многобройна съдебна практика, че само по себе си ненамиране доставчиците на адресите не може да обоснове извод за законосъбразност на РА. В обсъжданият казус е установено също така, че са извършени насрещни проверки на лицата, представляващи преките доставчици, които лица са депозирали писмени доказателства, относими към доставките от тях. Събрани са пътно - прехвърлителни разписки, кантарни бележки, товарителници, респективно документи за осъществени транспортни услуги. С цитираните доказателства е установено отделянето на стоките и прехвърляне правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Вярно е, че се касае за частни документи, без обвъзрзваща съда материална доказателствена сила, но видно е, че документите са били депозирани още по време на ревизията и очевидно не са съставени за нуждите на съдебното осбжалване на РА. Частните документи не са оспорени, същите обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства трябва да бъдат кредитирани. Тук може да се посочи съдържанието на удостоверението от 11.07.2011 г., издадено от Националната служба по зърно, приложено към РД, според което "Агрофураж" ЕООД е вписано в регистъра на търговците на зърно. В този смисъл е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че по силата на чл. 23, ал. 3, изр. първо от ЗСТЗ търговецът на зърно е длъжен да притежава собствен или нает склад или да има сключен договор с лицензиран публичен склад или/и регистрирано зърнохранилище.
В основното заключение вещото лице маг. по икон. инж. Т. Б. е конкретизирало издадените от преките доставчици фактури, посочило е, че ЕТ "И. Т. - ТИЛ - 2" е водил редовно счетоводна отчетност - двустранно, количествата царевица и пшеница са били заприходени по дебита на сметка 302 - Материали и впоследствие са отнесени по сметка 311 - Млади животни и група 60 - Разходи по икономически елементи. Спазвайки принципите на съпоставимост между приходите и разходите, текущо начисляване, жалбоподателят е отразил приходите от продажба на продукция и направените разходи за нейното произвеждане. Според вещото лице не би могло да се произведе продадената продукция през 2011 и 2012 г., без в това производство да се вложат процесните материали. Е. Б. е пояснил, че пшеницата и царевицата не са били продавани от едноличния търговец в преработен вид, а са влагани в дейността му, тоест в производство. В себестойността на продукцията са включени закупените птици, пшеница, царевица, фураж, разходи за други материали, кланични, транспортни и други разходи, такива за амортизации, за заплати и осигуровки. Вещото лице е категорично, че декларирания от търговецът ДДС на последващите облагаеми доставки, не е коригиран с процесния РА. Цената на стоките е била заплатена по банков път. С. Б. доставчикът "Агрофураж" ООД е разполагал с необходимото количество пшеница за осъществяване доставките през процесните периоди. Заключенията, обсъдени в хипотезата на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, защото констатациите им се подкрепят и от останалите събрани доказателства.
Касационната инстанция споделя възражението на адв.. З. относно редовността по делото на счетоводните записвания съгласно чл. 51 ДОПК и относно недопустимостта в случая като годни доказателства на приобщените протоколи от разпити в досъдебни производства. В протоколите са инкорпорирани гласни доказателства, които обаче не са събрани в съдебно - административното производство от състава на ВАС, така че да бъдат спазен принципът на непосредственост. Протоколите не могат да бъдат квалифицирани и като влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК.
Установена е реалното осъществяване на доставките, данъкът по които е правомерно начислен.
Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на ЕТ "И. Т. - ТИЛ - 2" следва да се присъдят разноски общо в размер на 8 595 лв. за двете инстанции.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
изцяло като неправилно решение 1315/27.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. 2213 по описа за 2013 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
по жалба на ЕТ "И. Т. - ТИЛ - 2", като незаконосъобразен РА 261300101/27.03.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 627/21.06.2013 г. на Зам. Директора на Д "ОДОП" - Пловдив, с който на едноличния търговец е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 65 319, 64 лв. ведно със съответните лихви в размер на 6 973, 34 лв. по фактури, издадени от "АББ Трейдинг" ЕООД, "Агрофураж" ЕООД, "Възраждане 71" ЕООД, "ПГ Ц. К." ЕООД. ОСЪЖДА
Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на ЕТ "И. Т. - ТИЛ - 2", притежаващ ЕИК 836032253 със седалище и адре са на управление гр. Х., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 78А, сумата в размер на 8 595 лв., представляваща разноски по делото за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
М.Ч.