Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. К. срещу решение 72/10.05.2014г., постановено по адм. дело 410/2013 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отменено решение РД-12-135/21.11.2013г. на директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане 5407282846/21.10.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.

Ответникът по касационната жалба М. Й. З. от гр. Б. дол, оспорва жалбата. В писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Й. Б. се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. К. е отменено по жалба на М. Й. З. решение РД-12-135/21.11.2013г. на директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане 5407282846/21.10.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, а преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията в съдебното решение. С решението съдът е признал на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 118, ал. 3 КСО, че удостоверение изх. 1091/15.06.2011г. от М. Б. дол ЕАД гр. Б. дол е неистински документ в частта по записването, че трудовият стаж на М. Й. З. на длъжностите монтьор ЦРБ и шлосер ЦРБ по т. 4 и т. 6 е от трета категория.

За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО административният орган неправилно е приел, че трудът, положен от М. З. през периодите 02.06.1980г. 01.06.1986г. и 01.05.1987г. 01.02.1994г. на длъжностите монтьор и шлосер в М. Б. дол следва да бъде зачетен от трета, а не от втора категория, както е претендирал жалбоподателят. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, обуславят извода, че спорният трудов стаж е придобит на посочените длъжности в азотна станция или азотно-кислородна станция, поради което е от втора категория по т. 66г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм. . Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че М. Й. З., ответник в настоящото производство, е подал до директора на ТП на НОИ гр. К. заявление с вх. ПП-51-9787/11.06.2013г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението е постановено разпореждане 5407282846/ 19.06.2013г.

на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К., с което е отказано отпускане на исканата пенсия, като е посочено, че лицето няма право на пенсия по пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като не отговаря на едно от условията за пенсиониране няма необходимия осигурителен стаж от втора категория 15 години. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение РД-12-100/13.08.2013г. на директора на ТП на НОИ, което не е обжалвано пред съда и е влязло в сила. В решението е посочено, че осигурителният стаж за периода 02.06.1980г. 01.06.1986г. на длъжността монтьор и за периода 01.05.1987г. 01.02.1994г. на длъжността шлосер, положени в Централна ремонтна база към М. Б. дол ЕАД, правилно са зачетени от трета категория.

От М. Й. З. е подадено заявление с вх. ПП-51-17356/15.10.2013г. до директора на ТП на НОИ, с което е поискал изменение на влязлото в сила разпореждане от 19.06.2013г. при условията на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, с твърдения, че трудът през периода 02.06.1980г. 01.06.1986г., положен на длъжността монтьор и за периода 01.05.1987г. 01.02.1994г., положен на длъжността шлосер, следва да бъде зачетен от втора категория, а не от трета. По заявлението е постановено разпореждане 5407282846/21.10.2013г., с което е отказано изменение на влязлото в сила разпореждане от 19.06.2013г. и отново е отказано отпускане на пенсия при условията на пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО по съображения идентични на вече изложените лицето не отговаря на едно от кумулативните условия за пенсиониране да има осигурителен стаж от втора категория 15 години, а има 11 години, 8 месеца и 13 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 48 години, 10 месеца и 6 дни. Посочено е също, че осигурителният стаж за посочените периоди не може да се зачете от втора категория, тъй като ремонтните работилници от Централна ремонтна база не са обхванати от разпоредбите на т. 7а и т. 66г ПКТП отм. . Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение РД-12-135/21.11.2013г. на директора на ТП на НОИ гр. К., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд.

Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно осигурителния стаж на М. Й. З. през периода 02.06.1980г. 01.06.1986г., положен на длъжността монтьор и през периода 01.05.1987г. 01.02.1994г., положен на длъжността шлосер в М. Б. дол. Обстоятелството, че лицето е изпълнявало тези длъжности през посочените периоди е безспорно по делото, а спорният въпрос е обусловен от извода относно мястото, където е полаган труда. Административните органи са приели, че трудът е полаган в Централна ремонтна база /ЦРБ/ и поради това, че ремонтните работилници от ЦРБ не се обхващали от разпоредбата на т. 7а и т. 66г ПКТП отм. , то трудът през спорните периоди се категоризира от трета категория по т. 66. Становището на оспорващия М. З. е, че той е изпълнявал трудовите си функции през спорните периоди в азотната станция на М. Б. дол, поради което този труд попада в една от хипотезите по т. 66г ПКТП отм. и следва да се зачете за труд от втора категория.

Като е направил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че трудът на М. З. през спорните периоди следва да бъде зачетен за такъв от втора категория по т. 66г ПКТП отм. . От заключението на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана по делото се установява, че през първия от посочените периоди М. З. е изпълнявал длъжността в кислороден цех, а от 01.06.1986г. е преназначен в азотната станция на СМЕК Бобов дол; съгласно договор от 16.12.1987г. е изпълнявал длъжността шлосер АКС /азотно кислородна станция/; мястото на работа през двата периода е било в АКС, което обслужва мината, а не ЦРБ. Заключението е изготвено въз основа на данните от разплащателните ведомости за периодите, които са проверени от вещото лице, както и от документите в личното трудово досие на работника, приложено по делото. От пълномощника на административния орган не е направено възражение относно компетентността на вещото лице, а изложеното в касационната жалба общо възражение, че вещото лице било минен инженер, а не специалист по трудово право, не може да обуслови извод за некомпетентност на вещото лице. Наред с това страната не е предприела необходимите процесуални действия за опровергаване на изводите на вещото лице чрез своевременно /преди приключване на делото пред първата инстанция/ оспорване на заключението или чрез искане за изготвяне на друго заключение допълнително или повторно, или чрез искане за назначаване на експертиза от три вещи лица; не е изложила обосновани доводи и възражения по изводите на вещото лице. Поради това първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е възприел изводите на вещото лице.

Изводът относно мястото на работа на М. З. през спорните периоди се потвърждава от писмените документи в личното трудово досие, тъй като дори в документите, в които за място на работа е посочена Централна ремонтна работилница се съдържа и допълнително пояснение - азотна станция, в полето цех, участък, бригада, дейност, отдел /така напр. допълнително споразумение от 22.06.1990г./, същевременно в други документи се съдържат данни, че мястото на работа е АКС /така напр. договор 108/16.12.1987г., цитиран и от първоинстанционния съд, карта за оценка на работника, заповед 18/24.01.1990г. за назначаване на бригадир на бригада шлосери към АКС и протокол от 11.01.1990г. за избор на бригадир, молба за отпуск от 18.08.1988г./. От доказателствата по делото не се установява М. З. да е променял мястото си на работа през целия период, през който е работил в М. Б. дол /преди СМЕК Бобов дол/. В същия смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел Г. Т., който установява, че Зашев е работил в азотна станция към М. Б. дол, трудовата функция на длъжността шлосер е била свързана с поддръжка и ремонт на машините, които обслужват рудниците в мините компресори, апарати за производство на азот, който се подава в рудника; през целия период М. З. не е променял мястото си на работа.

С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда, че трудът на М. З. през периодите 02.06.1980г. 01.06.1986г. и 01.05.1987г. 01.02.1994г. периоди е полаган в азотно-кислородна станция в М. Б. дол, което представлява основание за категоризиране на този труд като такъв от втора категория по т. 66г ПКТП отм. , вр. чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС.

В разпоредбата на т. 70 ПКТП отм. е предвидена възможност при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган, а категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. В този смисъл, обстоятелството, че в издаденото удостоверение изх. 1091/15.06.2011г. от М. Б. дол ЕАД е направено предложение за категоризиране на труда през периодите 02.06.1980г. 01.06.1986г. и 01.05.1987г. 01.02.1994г. /по т. 4 и т. 6 от удостоверението/ от трета категория, не е обвързващо, поради което не е било необходимо изричното прогласяване на неистинността на вписванията в удостоверението относно категорията на труда. Независимо от това, като краен резултат правилно съдът е приел, че вписванията в това удостоверение относно категорията на труда за периодите по т. 4 и т. 6 са неверни, след като от установените по делото фактически обстоятелства се налага извода, че естеството на осъществяваната от М. З. трудова функция и мястото, на което е изпълнявана изпълват една от хипотезите по т. 66г ПКТП отм. .

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

За производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски, тъй като въпреки изхода на спора и направеното в писмения отговор на ответника искане за присъждане на разноските, доказателства за реално направени разноски пред тази инстанция не са представени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 72/10.05.2014г., постановено по адм. дело 410/2013 г. по описа на Административен съд гр. К.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.