Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, против Решение 2844/29.04.2014 г. по адм. д. 7222/2013 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отменен РА

2041207761/12.02.2013 година, потвърден с Решение 1004/07.06.2013 година на Директор на Дирекция ОДОП, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит на [Фирма 1] по фактури, издадени от "ВДФ Билд" за данъчни периоди месец 08, 09. и 10.2009 година в общ размер на 6394, 40 лева, ведно с начислените лихви и по фактурите, издадени от "Омега АРТ ТВ" ЕООД за данъчен периоди месец 03, 04, 05 и 06.2010 година в общ размер на 6394, 40 лева, както и в частта, с която е изменен РА

2041207761/12.02.2013 година, потвърден с Решение 1004/07.06.2013 година на Директор на Дирекция ОДОП, в частта

, в която е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 10 214, ведно със съответните лихви, като определя дължимия корпоративен данък на [Фирма 1] за 2009 г. в размер на 5 402, 26 лв., ведно с лихвата за забава.

Наведени са касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в съответната обжалвана част.

Ответникът по касационната жалба - [Фирма 1] чрез адв.. М., в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на последната.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ДД"ОДОП".

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваната част на процесното решение първоинстанционният съд е отменил РА 2041207761/12.02.2013 година, потвърден с Решение 1004/07.06.2013 година на Директор на Дирекция ОДОП, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит на [Фирма 1] по фактури, издадени от "ВДФ Билд" за данъчни периоди месец 08, 09. и 10.2009 година в общ размер на 6394, 40 лева, ведно с начислените лихви и по фактурите, издадени от "Омега АРТ ТВ" ЕООД за данъчен периоди месец 03, 04, 05 и 06.2010 година в общ размер на 6394, 40 лева, и е изменен същия ревизионен акт, в частта, в която е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 10 214, ведно със съответните лихви, като определя дължимия корпоративен данък на [Фирма 1] за 2009 г. в размер на 5 402, 26 лв., ведно с лихвата за забава. Изложени са подробен анализ на доказателствата и мотиви за изводите на съда. Решението на АССГ в обжалваната част е правилно.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правният извод за незаконосъбразност на ревизионния акт по пункт 3 за доставки от ВДФ БилдЕООД и пункт 4 за доставки от О. А.ООД е обоснован и в съответствие с доказателствата. Правилно са приложени материалноправните разпоредби. По отношение издадените фактури от първия доставчик ВДФ Билд ЕООД първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че се касае за реално извършени доставки, обуславящи правото да се ползва данъчен кредит. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необсъждане на всички относими доказателства, тъй като в обстоятелствената част на обжалваното решение подробно са анализирани доказателствата, относно осъществяване на доставките. Всяка от релевантните фактури е свързана с договор между АРСООД и ВДФ БилдЕООД за изработване на декори, включително транспорт на материали. Установено е наличието на материална, кадрова и техническа възможност на доставчика за изпълнение на клаузите на посочения договор. Налице е приемо-предавателен протокол, относно изпълнението. От заключението на счетоводната експертиза се установява включване на фактурите в СД и ДП, като плащането е в брой съгласно фискални бонове и по банков път съгласно банково извлечение. Изпълнителят има назначени по трудов договор лица, включително със специалност дизайнер и технолог. Установено е снабдяване с материали съгласно договора за изпълнение на услугата, както и складова база за съхранение на материалите, включително машини за обработка. За сценографските услуги е ангажиран специалист, който е на работа съгласно трудов договор. При обсъждането на доказателствата за изложените факти, включително заключенията на двете експертизи, се установява, че посочените в отделните фактури услуги се извършват реално от доставчика. Принципно е правилен довода на жалбоподателя, че изпълнението на формалното изискване на документиране на доставката, т. е. изготвянето на фактура, не е достатъчно, за да се приеме наличие на основание за признаване на право на данъчен кредит, но в конкретния спор позоваването на практиката на СЕС е неоснователно в поддържания смисъл. Дължимата в този аспект преценка се извършва в зависимост от обективните данни по казуса, което е от компетентността на националната юрисдикция. В случая това е изпълнено и е в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, която е за дружеството, доказало въз основа на събраните доказателства фактическите обстоятелства, на които се позовава за ПДК. В този смисъл и твърденията за участие в данъчна измама са неотносими. Изложените аргументи са относими и по пункт 4 за доставчика О. А. ООД. Фактурите, предмет на спора, са изготвени във връзка с договор между доставчика и АРСООД за излъчване на рекламни материали по телевизията. Във връзка с договора е заявка от 18.03.2010 г. за изработване на 5 броя видеоклипа. Изпълнението е свързано с договор на изпълнителя за превъзлагане на Офсет график АД. В тази връзка е доказана материалната, техническа и кадрова обезпеченост на подизпълнителя, който съгласно договора е изпълнил заявката. При направения извод за реално изпълнение на услугата съдът е обсъдил всички доказателства, включително и заключението на техническата и счетоводната експертиза, както са в съответствие с приетото по спора. В касационната жалба по същество не се сочат конкретни възражения за неправилно приложение на закона.

При обсъждане на доказателствата, съдът е съобразил правилото на чл. 202 от ГПК за обсъждане на заключението на двете експертизи приети и неоспорени в хода по производството, заедно с другите доказателства. Неоснователно е оплакването за нарушение на процесуалните изисквания за обсъждане на доказателствата в аспекта на чл. 202 от ГПК, като съдът е обосновал правния извод по спора при обсъждане на всички доказателства, включително и заключенията.

При постановяване на решението са обсъдени всички писмени доказателства, като първоинстанционният съд е формирал извод за материална законосъобразност при правилна преценка на доказателствата и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Правният извод на съда за наличие на основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и 9 от ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит е направен при правилно прилагане на материалния закон. Изводът е и обоснован, като от извършената преценка на доказателствата се установява реално осъществяване на доставките.

Не са налице основания за отмяна на решението и в частта по ЗКПО за 2009 г. предвид обстоятелството, че доставките са реално осъществени, което обосновава изменението на размера на определения данък със стойността на съответните фактури.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно в обжалваната част, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК

, Дирекция "ОДОП" гр. С. , следва да заплати на [Фирма 1] сумата от 1160 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2844/29.04.2014 г. по адм. д. 7222/2013 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на [Фирма 1] ЕИК 121024361 сумата от 1160 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ А. А.

Д.П.