решение №7

София, 19 юни 2012 г.

(обн. ДВ, бр.49 от 29 юни 2012 г.)

Конституционният съд в състав:

Председател:

Евгени Танчев

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрити заседания на 12 и 19 юни 2012 г. конституционно дело № 2/2012 г., докладвано от съдията Благовест Пунев.

Производството е по реда на чл.149, ал.1, т.2 и т.4 от Конституцията.

Делото е образувано на 26.01.2012 г. по искане на 55 народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл.149, ал.1, т.2 и т.4 от Конституцията за установяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.34 и чл.35 от Кодекса на труда (КТ), изменени с § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ) (обн., ДВ, бр.7/24.01.2012 г.), и чл. 414а от КТ (обн., ДВ бр.26/86 г., последно изменение бр.7/2012 г.), създаден с § 21 от ЗИД на КТ.

В искането се поддържа, че оспорените текстове на § 2 и § 3 от ЗИД на КТ противоречат на чл.49, ал.1 и ал.2 от Конституцията, тъй като въведените с тях нови критерии ограничават свободното сдружаване на гражданите и синдикалните организации и съюзи за защита на интересите им в областта на труда и социалното осигуряване, както и правото на работодателите да се сдружават в защита на своите стопански интереси. С посочените разпоредби се ограничава плурализмът и се отива към монополизъм в сдружаването на работници и работодатели, което изключва институционалния диалог между правителство, работници и работодатели като основен елемент на социалната държава. По този начин се допуска и злоупотреба с права, тъй като се накърняват права и интереси на други, с което се нарушава и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според вносителя на искането оспорените разпоредби не съответстват и на общопризнатите норми на международното право и на международните договори, по които...