4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 275

гр. София, 07.04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4083 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., чрез адв.Г. В., срещу въззивно решение № 265162/30.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3936/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20031153/03.02.2021 г. по гр. д. № 12024/2020 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Национален институт за помирение и арбитраж – София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ при ответника; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 02.01.2020 г. – 02.03.2020 г. в размер на сумата 3 724 лв.

В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да спазва формалната логика, опита и научното знание; 2) какви са критериите, които съдът следва да вземе предвид при изясняване точния смисъл на волеизявлението. Поддържа, че по първия въпрос въззивното решение е поставено в противоречие с практиката на ВКС - т. 3 от ТР № 2/02.07.2004...