О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

гр. София, 06.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№527 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба на М. Д. А., действаща чрез законния си представител Ф. Д. П., срещу решение №65 от 13.03.2020г. по в. гр. д.№427/2019г. на Смоленски окръжен съд. С него съдът е потвърдил решение №90/09.07.2019г. по гр. д. №252/2013г. на Районен съд Чепеларе, с което по иска на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е обявен за недействителен по отношение на ищеца договор за дарение на недвижим имот от 20.01.2014г., обективиран в нот. акт №9, том І, дело №8/2014г. на нотариус Х. Д., с район на действие РС Чепеларе, с който Д. И. А. е дарил на своята дъщеря М. Д. А., действаща чрез законния си представител Ф. Д. П., свой собствен недвижим имот – апартамент с площ от 64, 60 кв. м., находящ се в [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Касационната жалбоподателка поддържа, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се установява само, че към 20.01.2014г. има издадени заповеди за изпълнение по две изпълнителни дела, без обаче солидарният длъжник Д. А. да е уведомен, че кредитите, които се е съгласил да обезпечи със собственото си имущество, са обявени за предсрочно изискуеми. Излага доводи, че след като задължението на солидарния длъжник възниква с обявяването на...