1ОПРЕДЕЛЕНИЕю

№ 147

гр. София, 04.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2480 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Рост инвестмънт“ ЕООД обжалва определение № 2914 от 05.11.2021 г. по гр. д. 20201000502791 в частта, в която съдът е върнал частна жалба с входящ № 33150/08.04.2021 г.

В частната жалба излага съображения, че определението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че своевременно е подадено искане за освобождаване от държавна такса на дружеството, както и молба по реда на чл. 94 от ГПК. Наред с това е поискано срокът по чл. 259 от ГПК да не тече като бъде прекъснат срокът за внасяне на държавна такса и за приподписване на частната жалба, докато внесените молби за освобождаване от авансово заплащане на държавна такса и достъп до системата за правна помощ се разглеждат и докато по тях бъде постановен окончателен съдебен акт. Към момента няма информация да е постановен влязъл в сила акт по направените искания по внесената частна жалба, а именно по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 94 и сл. от ГПК. Моли да се отмени определението от 5.11.2021 г. на САС , с което е върната частна жалба вх. № 33150/8.4.2021 г. като неправилно – незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, и необоснованост, като се дадат указания за продължаване на съдопроизводствените действия по частна жалба вх. № 33 150/08.4.2021 г.

Дружеството е подало и молба вх. № 20 536 от 16.11.2021 г. на САС, с която е посочило, че иска достъп до системата за правна помощ за приподписване на внесената от дружеството частна жалба. Иска да се предостави правна помощ и до тогава срокът за приподписване на частната жалба да не тече. Излага съображения, че с оглед целта на ЗПП, очертана в чл. 3, и характера на делото – частно гражданско, следвало да се предостави правна помощ. Позовава се на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС. Сочи, че не разполага със средства да получи адвокатска защита.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от обжалваното определение е връчено на 11.12.2021 г. Частната жалба е подадена на 16.11.2021 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок.

С обжалваното определение въззивният съд е върнал частна жалба № 33150 от 08.04.2021 г. За да постанови този съдебен акт, въззивният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на частна жалба. Искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставено без уважение с определение от 02.06.2021 г., което е влязло в законна сила. Искането за предоставяне на правна помощ е прието за неоснователно. Съдът е оставил без разглеждане повторно искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Постановил е съдебен акт за връщане на частна жалба вх. № 33150 от 08.04.2021 г., подадена срещу определение № 817 от 22.03.2021 г на Софийски апелативен съд. С това определение е потвърдено определение на Софийски градски съд № 6972 от 26.06.2020 г. по т. д. № 8207/15 г. СГС, ТО, VI-7 състав. Съобщение с препис от това определение № 817 от 22.03.2021 г. е връчен на частния жалбоподател на 01.04.2021 г. В срока, предвиден в чл. 275 от ГПК, на 08.04.2021 г. е подадена частната жалба, чието връщане е предмет на настоящето производство. С разпореждане от 28.04.2021 г. е оставена без движение частната жалба, тъй като не е отговаряла на изискванията на закона, като е дадена възможност на частния жалбоподател да представи доказателства за внесена държавна такса 15 лв, както и да бъде осигурено приподписването й от адвокат. Съобщението с указанията е връчено на 20.05.2021 г. На 26.05.2021 г. е подадена молба от жалбоподателя с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, както и искане за предоставяне на правна помощ. С определение от 02.06.2021 г. искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставено без уважение. Съобщение за това определение е връчено на жалбоподателя на 10.06.2021 г. Няма данни това определение да е обжалвано в частта за отказа да бъде освободено дружеството от внасяне на държавна такса.

С определение от 13.07.2021 г. искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение, както и е указано на частния жалбоподател да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв по частна жалба вх. № 33150/08.04.2021 г. Съобщение е връчено на 22.07.2021 г. Това определение е обжалвано с частна жалба от 30.7.2021 г. вх. № 13514, подадено по пощата на 29.07.2021 г. Тази частна жалба е оставена без движение с указание да се представят доказателства за внесена държавна такса 15 лв по сметка ВКС относно частната жалба, за което няма данни да е съобщено. С разпореждане от № 2449 от 04.08.2021 г. е оставена без движение частната жалба от 30.07.2021, вх. № 13 514 с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса 15 лв и за приподписването й от адвокат. Съобщение е връчено на адресата на 02.09.2021 г. С молба от 07.09.2021 г. е поискано освобождаване от държавна такса. Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба 33150 от 08.04.2021 г. повторно (след постановеното на 02.06.2021 г. определение) е оставено без уважение с определение от 08.10.2021 г., като без уважение е оставено и искането за предоставяне на правна помощ. Определението от 08.04.2021 г. е съобщено на страната на 14.10.2021 г. Срещу него е подадена частна жалба вх. № 18531/21.10.2021 г. С молба от 21.10.2021 г. е поискано отново освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

С процесното определение е оставено без разглеждане искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и искането за предоставяне на правна помощ, като повторно направени, и е върната частната жалба вх. № 33150/8.4.2021 г. Определението е обжалвано само в частта, с която е върната посочената частна жалба.

Настоящият съдебен състав при извършената служебна проверка установи, че е налице неизпълнение на указанията, дадени от въззивния съд на частния жалбоподател по отстраняване нередовностите на частна жалба вх. № 33 150 от 08.04.2021 г., като на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната частната жалба. Основанието за връщане на частната жалба е неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности. Това основание може да е налице само тогава, когато е съществувало задължение за страната и то не е изпълнено, след като са й дадени точни и ясни указания.

В настоящия случай, е налице соченото основание и въззивният съд правилно е преценил, че ищецът като търговец няма право на освобождаване от държавна такса, освен в случаите когато е затруднен материално да внесе тази държавна такса. За да направи преценка за материалната затрудненост на жалбоподателя – еднолично дружество с ограничена отговорност, съдът преценява, както материалните възможности на страната, възможността да ползва и други източници, освен имуществото си, например възможността едноличният собственик на капитала да внесе дължимата държавна такса, така и стойността на държавната такса и защитавания материален интерес. В конкретния случай, дължимата държавна такса, съгласно т. 19 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 15 лв. Стойността й не би следвало да е невъзможна за внасяне от жалбоподателя. В противен случай, същият следва да изпълни задължението си съгласно чл. 626, ал. 1 от ТЗ. Не може да се приеме, че е засегнато право на защита на частния жалбоподател. ВКС в трайната си практика, израз на която е определение № 763 от 23.12.2019 г. по ч. т.д. 2288/19 г., ВКС, II ТО, изцяло се съобразява тълкуването, извършено от СЕС в решения по дела С-69/14, С-571/16, включително и решението, на което жалбоподателят се позовава по дело С-279/09 г. Съгласно тази практика, юридическо лице, включително търговец, може с оглед принципа на ефективния достъп до правна защита да иска освобождаване от разноски и такси. Но в този случай, преценката на съда се извършва на основание дали би било ограничено правото на достъп, дали исканията, отправени към съда са относно легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставените цели.

Въззивният съд в конкретния случай не се е отклонил от посоченото тълкуване на закона, за да приеме, че не са налице условията за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса. Той е преценил защитавания интерес, стойността на дължимата държавна такси и правилно е преценил, че с оглед невисокия размер на таксата и липса на други данни, не би било затруднително частният жалбоподател да осигури внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Ето защо, след като е дал съответни на закона указания, определил е срок за отстраняване нередовностите на частната жалба, в който те не са отстранени, следва да се приеме, че обжалваният акт не е постановен в противоречие на закона. Определението за отказ да бъде освободен от държавна такса е влязло в законна сила. Следващо произнасяне отново със същите указания не може да породи ново право, като следващите обжалвания и искания за освобождаване от държавна такса, не могат да повлияят на задължението за внасяне на държавна такса. С определение от 13.07.2021 г. изрично е указано задължението да внесе държавна такса, след като искането за освобождаване от внасяне на същата е оставено без уважение и определението е влязло в законна сила. С това определение е указано на жлабоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса. Съобщението е връчено на 22.07.2021 г. Срещу това определение е подадена частна жалба на 30.07.2021 г., в която са изложени само оплаквания срещу отказа да бъде предоставена правна помощ. Следователно срокът за отстраняване нередовностите на частната жалба вх. № 33150 от 08.04.2021 г., изразяващи се в неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса е изтекъл на 29.07.2022 г. След срока и до произнасянето на съда в процесното определение за връщане на частна жалба няма представени доказателства за внесена държавна такса. Последващите произнасяния по искания на жалбоподателя, извършени след 29.07.2021 г. по искания за освобождаване от внасяне на държавна такса, не могат да се приемат за такива, които са релевантни към задължението за внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 33150 от 08.04.2021 г. и не могат да обусловят извод за неправилност на определението за връщане на частната жалба. Не е основателно становището на частния жалбоподател, че съдът може да постанови спиране или прекъсване на срока за отстраняване на нередовностите, докато влезе в сила произнасянето по искането за предоставяне на правна помощ. Установените срокове в закона, подлежат на прекъсване само в предвидените от закона случаи. Така в чл. 259, ал. 2 от ГПК е предвидено, че само срокът за въззивно обжалване се прекъсва когато е подадена молба за правна помощ. В останалите случаи, страната дължи изпълнение на всички задължения, произтичащи от закона, за които й е дадена възможност да изпълни от съда.

По отношение на искането за предоставяне на правна помощ, на първо място, то действително се отнася към частната жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК вх. № 33150 от 28.04.2021 г. Но след като не са отстранени останалите нередовности на частната жалба в цялост, то не следва да се обсъжда произнасянето на съда по искането за предоставяне на правна помощ. Обстоятелството, че е поискана правна помощ, не изключва изпълнение на задължението на жалбоподателя за внасяне на държавна такса. След като едно от задълженията не е изпълнено, то са били налице основания за връщане на частната жалба.

Предвид невнасянето на държавна такса по частната жалба, по която е образувано настоящето производство, жалбоподателят остава задължен за същата и на основание чл. 77 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати дължимата, на основание чл. 19, ал. 1 от Тарифа № 1 за дължимите държавни такси по реда на ГПК, в размер на 15 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2914 от 05.11.2021 г. по гр. д. 20201000502791 в частта, в която съдът е върнал частна жалба с входящ № 33150/08.04.2021 г.

ОСЪЖДА „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 15 лв, на основание чл. 77 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: