Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. процесуален представител на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. Б., при ЦУ на НАП срещу решение 892 от 26.05.2014 г., постановено по административно дело 2372/2012 г. по описа на Административен съд гр. Б. /АС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено изцяло решението и по същество да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата ЕТ С. Ч. чрез пълномощника си представител Д. П. П. оспорва касационната жалба в писмени бележки и счита, че жалбата е недопустима и по същество неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ 201200896/30.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение 373/22.10.2012г. на директор на дирекция ОДОП гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ С. Ч. са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 15.12.2008г.- 31.12.2008г. и 01.01.2009г.- 31.12.2009г. в размер общо на 8 141.67 лв. и лихви за забава в размер на 2 565.77лв. и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за финансовата 2008г. в размер на 3 169.05 лв. и лихва в размер на 1 095.83 лв. и за 2009г. в размер на 730.00 лв. и лихва в размер на 169.94 лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК и е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма

По същество на спора за установено съдът е приел, че през ревизирания период С. Ч., в качеството си на ЕТ С. Ч. е осъществявала дейност обучение за придобиване на правоспособност за управление на превозни средства, за което има издадено разрешение от министъра на транспорта 2279/22.02.2008 г., валидно до 22.02.2013 г.

В частта по ЗДДФЛ, съдът е приел, че с ГДД за 2008 г. ревизираното лице е декларирало общо приходи в размер на 32 830 лв. и общо разходи в размер на 29 959, 89 лв., като е платен дължимия патентен данък. В хода на ревизионното производство е установено, че цената на обучение на едни курсист е по-висока от посочената от ревизираното лице. Това обстоятелство е установено въз основа на обясненията на три лица-курсисти, дадени две до три години след получаване на услугата, като две от тях са чрез електронно съобщение, без данни за регистриран електронен подпис, а третото е изпратено по пощата но неподписано. При тези факти ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като са установено предпоставките на чл. 122 ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи или доходи, а данъчната основа е определена по реда на ал. 2 на същата разпоредба. Назначена е ССЕ, която е определили стойността на пазарната услуга, въз основа на която е прието, че са получени приходи за 2008 г. в размер на 60 430 лв. Този размер е определен, като е умножен броят на курсистите, провели обучение за съответната година за всяка една от категориите по пазарната цена на курса за съответната категория, посочена от вещото лице. При хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС размерът на приходите реализирани от лицето e 50 358, 33 лв.

С ГДД за 2009 г. ревизираното лице е декларирало общо приходи в размер на 22 860 лв. и общо разходи в размер на 19 879, 60 лв., както е платен дължимия патентен данък .

Размер на приходите е определен, съгласно механизма посочен за 2008г., а по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС размерът на приходите реализирани от лицето e 35 000 лв. В частта по ЗДДС и в

ъз основа на цените, посочени като пазарни от вещото лице, ревизиращият орган, с оглед наличните данни за брой на обучавани курсисти, е приел, че за периода 15.12.2008-31.12.2009 г., задълженото лице е извършвало облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС. Прието е, че за ревизираното лице е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, предвид наличие на облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеци. Прието е, че лицето е достигнало облагаемия оборот за периода 01.06.2008г. до 30.11.2008г. в размер на 53 000 лева, поради което и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС са определени задължения за ДДС.

За да отмени РА, съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно незаконосъобразно е определена данъчна основа по ЗДДФЛ по реда на ал. 2 от същата разпоредба. Не е налице основание за отчитането на извънредни приходи и за определяне на задълженията на лицето по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и за допълнително определените задължения по ЗДДС.

До този извод съдът е достигнал, като е приел, че незаконосъобразно от органа по приходите е обосновано укриването на приходи, чрез определяне на пазарни цени на процесните услуги, тъй като други доказателства в подкрепа на такъв извод не са били на налице. От една страна АС е приел, че експертизата извършена в ревизионното производство е изготвена въз основа на данни дадени от фирми, които не са извършвали сходна дейност с тази на ревизираното лице през ревизирания период, а от друга страна не са кредитирани дадените в хода на ревизионното производство обяснения на курсисти, тъй като не са събрани по предвидения от закона ред. Обясненията на три лица, дадени две до три години след получаване на услугата, неподкрепени с документи, неподписани, събрани в противоречие с предвидения за това процесуален ред, според АС не могат да бъдат възприети като данни за укриване на приходи, така както е прието от ревизиращия орган.

Въпреки приетото за липса на предпоставките на чл. 122 ал. 1 от ДОПК, съдът е изложил доводи защо кредитира заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза изслушана в хода на съдебното производство, от която за установено е приел, че приходите по години определени, съобразно установените от тях пазарни цени, са за 2008 г. 41860 лева, а за 2009 г. - 28 200 лева.

На следващо място по същество е приел, че неправилно ревизиращият орган е изключил от паричния поток на ревизиращото лице, при определяне на задълженията по ЗДДФЛ сумите, декларирани от него, като получени в заем от други физически лица. Позовал се е на факта, че сумите са декларирани като заеми в декларацията по чл. 124 ,

ал. 3 ДОПК подадена от ревизираното лице и е кредитирал представените в хода на съдебното производство разписки, удостоверяващи предаването в заем на ревизираното лице на различни суми от физически лица, както и на показанията на разпитаните като свидетелите-заемодатели в съдебно заседание. Решениет е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Обсъдени са относимите по по делото доказателства и въз основа на подробен анализ правилно са установени фактите по делото. Заключението на торйната експертиза е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото и правилно е прието от съда, че следва да бъде кредитирано.

Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за извършване на ревизия по особения ред.

Неоснователен е довода на касатора, за неправилност на решението, поради некредитиране на дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения на на три лица, които са завършили курсове за обучение, провеждани от ревизираното лице.

За да се премине към облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, следва да бъдат налице категорични или поне достатъчно данни за за наличието на предпоставките на ал. 1 на посочената разпоредба. В настоящия случай извода за укрити приходи или доходи са направени въз основа на писмени обяснения, депозирани от три лица-курсисти и изготвена в хода на ревизията експертиза, досежно пазарни цени на процесните услуги.

Представените писмени обяснение пред ревизиращия орган, депозирани по електронна поща, законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че не следва да бъдат кредитирани, като годни доказателства, тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 ДОПК. Съдът правилно е приел, че законодателят е предвидил възможност за ползване на електронна поща при хипотезите на чл. 23, ал. 2, чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 4 ДОПК, но предоставянето на документи по електронен път е допустимо само тогава, когато е възможно да бъде индивидуализиран подателят на тези документи по несъмнен начин. В конкретния случай, както е посочил АСБургас, две от обясненията на Г. Й. и Щ. П., не могат да имат характера на писмено доказателство по смисъла на чл. 57, ал. 5 във връзка с чл. 49 ДОПК, а третото подадено по пощата от И. Г. не е подписано от нея. На следващо място съдът правилно не е кредитирал изготвената в ревизионното производство експертиза от лицензиран оценител М. А., тъй като тя е изготвена без наличието на обективни данни за пазарните цени на курсовете за обучение на територията на гр. Н. З., където е осъществявал дейността си жалбоподателя. На следващо място правилно съдът е приел, че експертизата е изготвена въз основа на данни дадени от фирми, които не са извършвали сходна дейност през ревизирания период.

Правилно съдът е приел, че от съдържанието на обжалвания РА не се установява основанието, въз основа на което в хода на ревизията са определени пазарни цени на услугата извършвана от ДЗЛ, поради което правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

Неоснователен е вторият довод

в жалбата, свързан с неправилно кредитиране от съда на приетата, без оспорване тройна съдебносчетоводната експертиза, тъй като същата е изготвена въз основа на обективни данни и при отчитане на спецификите на пазарните условия за ревизирания период. Приложен е метода на сравнимите неконтролируеми цени, като освен писмени доказателства са проведени от вещите лица и устни разговори с представляващите дружества, които извършват сходна дейност. Действително съгласно Наредба Н-9 от 14.08.2006г. посочения метод изисква наличие на доказателства за стойността на услугите извършвани от несвързани с проверяваното лице дружества, но това изискване не изключва и установеното от вещите лица и изразено под страх от наказателна отговорност чрез устни разговори. В съдебно заседание пред Административния съд вещото лице С. А. е конкретизирало, че изцяло се присъединява към становището на колегите си, като е посочило, че при изготвяне на единичната експертиза, не е разполагало с информация за документирана цена на курса. По тази причина е установено разлика между пазарните цени, посочени в заключението на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза.

Неоснователен е

третият

довод в жалбата на касатора, относно кредитираните от съда представени в хода на съдебното производство разписки за предадените и върнати заемни средства. Изложените от съда доводи в тази насока изцяло се споделят и не следва да бъдат повтаряни.

След като съдът, както беше посочено правилно е установил липса на предпоставките на чл. 122 ал. 1 от ДОПК, то само за пълнота се обсъждат последните доводи на касатора.

Неоснователна е жалбата, в частта относно присъдените разноски и твърдяното наличие на предпоставките на чл. 161 ал. 3 от ДОПК.

Действително на ревизираното лице е предоставена възможност с уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК да представи всички доказателства от значение на данъчното облагане. В тази насока правилно съдът е констатирал, че след деклариране на заемите ревизиращия орган не е отправил конкретно искане към ревизираното лице за представяне на договори за заем, източници на средства, както и доказателства за предаване на сумите. В хода съдебното производство за представени разписките за предадените и върнати заемни средства и тяхната автентичност и действителност е оспорена по надлежния процесуален ред. В тази връзка липсва процесуална пречка за ангажиране на доказателства в хода на съдебно производство, независимо от процесуалното бездействие във фазата на данъчното производство. Представените писмени документи имат характер на частни документи, като при приемането им в съдебно заседание са оспорени досежно датата на подписването им и

след разпит на свидетелите-заемодатели

,

решаващият състав законосъобразно ги е кредитирал, а възражението за наличие на предпоставките по чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неоснователно. не на последно място същото не е своевременно направено, а именно до приключване на устните състезания по делото.

С оглед на изложеното и като е приел, че липсват доказателства, че предоставените от жалбоподателя услуги обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са извършвани на цени, различни от осчетоводени и съответно декларирани от жалбоподателя, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по жалбата касаторът следва да заплати на С. Г. Ч. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 700лв., уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 892 от 26.05.2014 г., постановено по административно дело 2372/2012 г. по описа на Административен съд гр. Б..

ОСЪЖДА

дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, да заплати на С. Г. Ч., действаща като ЕТС. Ч. сумата от 700(седемстотин) лева, направени разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Е. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ В. П.

Е.М.