Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от И. Г. Х.ев срещу решение 3252 от 15.05.2014 г. постановено по адм. дело 9116 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. (КРБ), чл. 2, ал. 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), чл. 3, чл. 4, чл. 19, ал. 4 и чл. 22, т. 3 и т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Съдът неправилно е приел, че не е налице ограничаване на правото му на вероизповедание. Счита, че условията, в които се провежда богослужебната практика, при задължително участие по време на православно богослужение, нарушават правото му на свободен избор на вероизповедание и свободно формиране на религиозни възгледи. Задължението му да участва в богослужението го принуждава да изразява вероизповедание чрез поведение, отговарящо не на личните му възгледи, а на тези на религиозната общност, сред която е задължен да присъства. Не споделя становището на съда, че не е налице ограничение, само защото свободно е избрал специалността и по-късно е преценил, че не желае да изучава предварително заложен предмет. Счита, че по този начин не се зачита правото му да променя религиозните си виждания. Счита, че академичната автономия не може да бъде основание за освобождаване от спазване на закона, особено когато утвърдената задължителна богослужебна практика се реализира чрез нарушение на чл. 3 и чл. 22, т. 3 и т. 4 от ЗВО. Излага, че правото му на избор на вероизповедание...