Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник група Административно-наказателна дейност в отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи, гр. С., ул. Л. С. 4 срещу Решение 3244 от 15.05.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 12330/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед 3230 от 13.11.2013 г. на началник група Административно-наказателна дейност в отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата на С. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че на Георгиев служебно са възстановени контролни точки по реда на чл. 158 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Не отчел, че към 02.08.2011 г. Георгиев бил с отнети повече контролни точки от първоначално получените, поради което загубил правоспособността си. Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на чл. 158 във вр. с чл. 157 ЗДвП водят до извод, че възстановяването е допустимо само при частично, не и при пълно отнемане. Поради това счита за неправилен извода на съда за служебно възстановяване на частично отнети контролни точки. Съдът не отчел, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановените точки в съответните регистри, което в случая не е налице. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на Георгиев. Касаторът се представлява от юрисконсулт К. Ч..

Ответникът по касационната жалба С. Т. Г., счита същата за неоснователна. Правилно съдът приел, че към датата на издаване на оспорената заповед Георгиев не бил с отнети пълен...