Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП чрез ст. юрк.М. Е., против Решение № 5423/15.10.2012 постановено по адм. дело № 3623/2012 по описа на Административен съд София град, I отд. С решението е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 1100735 от 21.12.2011 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № АУ-6 от 28.02.2012 г. издадено от директора на ТД на НАП – София. ТД на НАП - гр. В. е осъден да заплати на В. Т. Т. от гр. С., ул. "Д. П." № 119, бл. 13-14 сумата в размер на 10 лв., представляваща разноски по делото.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Според касатора срокът за инвалидността в експертното решение е определен до 01.10.1998 г., поради което се явява изтекъл преди 31.12.2004 г. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - В. Т., чрез процесуалния си представител адв.. С. оспорва жалбата в писмен отговор и в становище в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното:

С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1100735 от 21.12.2011 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № АУ-6 от 28.02.2012 г. издадено от директора на ТД на НАП – София. ТД на НАП - гр. В.. С АУЗД неправилно е отказано ползването на декларираното данъчно облекчение и е определено данъчно задължение за внасяне в размер на 792, 00 лв. и лихва за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 52, 28 лв. В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г

. В. Т. Т. е декларирала доход в размер на 10 800 лв. данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност в размер на 7 920, 00 лв., с което е намалила сумата от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

В обжалвания акт органът по приходите е приел, че експертното решение на ТЕЛК № 2016/181/ от 15.10.1996 г. има срок на инвалидността до 01.10.1998 г. .

Приел е, че разглежданият случай не попада в хипотезите на разпоредбата на пар. 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), която предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на ЗЗ, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на пар. 3 от ПЗР на 33 се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Счел е, че разпоредбата на пар. 3 от ПЗР на 33 не е приложима в случая, тъй като предпоставките са кумулативно дадени в закона. Изложил е, че съгласно пар. 49 от ПЗР от ПЗР на ЗДДФЛ предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65- годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение, поради което е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 49 ЗДДФЛ. Определена е данъчна основа в размер на декларирания доход и данък за внасяне 792 лв.

За да отмени акта, съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ, като е приел, че по силата на тази разпоредба признатата трайна намалена работоспособност на Томова от 1996 г. се счита за пожизнено призната. Според съда определянето на степента инвалидност преди 31.12.2004 г. и навършването на 65-годишна възраст са установените правно релевантни факти, които обуславят статута на физическото лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност и съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, като на лице с намалена работоспособност следва да му бъде намалена данъчната основа, следователно не дължи определения му данък. Така постановеното решение е правилно.

Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че срокът на инвалидност по представеното решение на ТЕЛК е изтекъл през 1998 г., липсва решение на компетентен орган за пожизнен срок на инвалидност на лицето, поради което е неприложим чл. 18 ЗДДФЛ. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че за да се ползва данъчното облекчение е необходимо намалената работоспособност 50 или над 50 на сто да е определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на ТЕЛК № 2016/181/ от 15.10.1996 г. със срок на инвалидността до 01.10.1998 г., в което е определена намалена работоспособност от 50 % и над 50%. Съгласно § 3 ПЗР ЗЗ лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Текстът не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да не е изтекъл, от което следва, че е приложим и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г., какъвто е настоящият случай. В този смисъл е и практиката на ВАС.

При тези безспорно установени факти касационната инстанция счита, че административният съд е формулирал обоснован извод, според който разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ представлява законова фикция за пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност при навършване на 65 годишна възраст от лица, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност. Поради въведената фикция извода на съда за приложимост на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е правилен, тъй като Томова е навършила 65-годишна възраст на 23.03.2001 г., а съгласно цитираната разпоредба с навършване на 65-годишна възраст признатата трайна намалена работоспособност на лицето от 1996 г. се счита за пожизнено призната. Текстът е материалноправен и преурежда по нов начин заварени правоотношения - има така нареченото незабавно действие на материална правна норма и следователно са били налице условията на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение. Неприложима е разпоредбата на пар. 49 П. З. З., в сила от 01.01.2008г., тъй като от една страна с нея не се променя изрично статута на лицата и придобитите от тях права до влизането й в сила, а от друга по силата на пар. 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, в сила от 01.07.2009г. е налице изрично препращане занапред, вкл. и за релевантния период 2010г., към разпоредбата на пар. 3 ПЗР ЗЗ като приложима норма. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Разноски не се дължат в полза на ответника по касация, тъй като по делото не са представени доказателства за направени от него разноски в касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 5423/15.10.2012 постановено по адм. дело № 3623/2012 по описа на Административен съд София град, I отд, 42-ри състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ С. П.

С.П.