Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Ж. В. Н. от гр. П. против решение № 2052/22.06.2010 г. по адм. д. № 1210/2010 г. на Административен съд - София град като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответната страна - главния директор на ГД "Охрана" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 233 от ЗМВР съдът е отхвърлил жалбата на жалбоподателя против заповед № чр-4/02.02.2010 г., с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 231, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че на 19.12.2006 г. в гр. П. е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол и реализирано пътнотранспортно произшествие, проявил е неморално и арогантно поведение с граждани, след което по-късно на същата дата се е явил на работа в нетрезво състояние. Съдът е изложил съображения, че оспорената заповед е издадена при липса на нарушенията, обосноваващи основанията, визирани в чл. 146 за отмяната й. Решението е правилно.

Съдът е изпълнил задължението си по чл. 164 АПК като е осъществил следващия се съдебноадминистративен контрол на оспорената заповед на основанията на чл. 146 АПК като е изложил законосъобразни и подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 228, т. 2 ЗМВР. При издаването й са спазени всички административнопроизводствени правила на дисциплинарното производство: издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство по чл. 239, ал. 2 ППЗМВР, с която жалбоподателят е запознат и му е разяснено правото на защита, изготвена е обобщена справка от 28.01.2010 г., с която жалбоподателят е запознат като дисциплинарното производство е приключило в сроковете на чл. 244 от ППЗМВР като наказанието е наложено в срока по чл. 255 ЗМВР и след вземане на писмените обяснения.

Оспорената заповед е подадена в съответствие с приложимия материален закон като дисциплинарното нарушение законосъобразно е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2 ППЗМВР поради нарушения на чл. 29 и чл. 32 от Етичния кодекс. От събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства безспорно са установени дисциплинарните нарушения. Фактът, че съставеното наказателно постановление срещу жалбоподателя не го освобождава от дисциплинарна отговорност, която се носи независимо от наказателната.

Законосъобразно е присъдено юрисконсултско възнаглаждение на ответната по жалбата пред първоинстанционния съд страна в размер на 150 лв., което е в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2052/22.06.2010 г. по адм. д. № 1210/2010 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. К. Д.Л.