Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. С., против решение № 5272 от 08.10.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 37 състав, по адм. дело № 3853/2012 година.

Касационният жалбоподател заявява, че не е съгласен с решението, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4839 от 02.10.2011 г., с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Г. Щ. Х. общо заявление за плащания на площ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания (СНДП) и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НП1) за кампания 2010 г. и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП. Моли цитираното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени обстойни аргументи. Заявява, че решението е неправилно и в частта, с която е отменена наложената санкция за бъдещ период, тъй като същата е наложена в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнително е постъпило и становище с характер на писмена защита.

Ответникът – Г. Щ. Х., в откритото съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. П. Т., оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това.

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт...