О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1785

гр. София, 22.06.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 4195 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. И., чрез адв. Н. Н. от АК – Плевен, против въззивно решение № 172/10.05.2022 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 93/09.03.2023 г./, по в. гр. д. № 211/2022 г. на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното решение е отменено решение № 35/12.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4572/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта, в която съдът е постановил за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила контактите между М. А. А. и детето М. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. А. в [населено място], а след изтичане на този срок – в дома, обитаван от бащата в [населено място], като вместо това е постановил личните контакти между М. А. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А. А.. В останалата му част, касаеща определения режим на лични отношения между бащата М. А. А. и детето М.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9, 00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на майката и го връща пак там, 30 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, - всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от 10:00ч. на 24-ти декември до 18:00ч. на 25-ти декември; - всяка четна година по време на новогодишните празници за времето от 10:00ч. на 31- ви декември до 18:00ч. на 1-ви януари; - всяка четна година за времето на великденските празници - от 10:00ч. в събота/ Велика събота/ до 10:00ч. в понеделник /вторият ден на Великден/; за времето от 17:00ч. до 20:00ч. на рождения ден на бащата независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти, първоинстанционното решение е потвърдено.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: 1. Налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – М. А. А., не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че родители на детето М. М. А. са М. Г. И. и М. А. А.. С протоколно определение от 30.11.2017 г. по гр. д. № 5802/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен е било одобрено споразумение, с което упражняването на родителските права относно детето М. А. били предоставени на майката, при която да бъде и местоживеенето й. Със същото бил определен режим на лични отношения между детето и бащата – всяка първа и трета неделя от месеца от 9, 00 часа до 17, 00 часа и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и издръжка в размер на 130 лева месечно, която бащата е задължен да изплаща.

Констатирано е, че поради липса на доброволно изпълнение на влязлата в сила спогодба в частта за режима на лични контакти от страна на майката М. И., срещу нея било образувано изпълнително дело от М. А., като на майката е бил съставен и предупредителен протокол по ЗМВР. С медицински документи е установено, че детето М. е боледувало от различни заболявания – цистит, остър ларингит, остър фарингит, бронхопневмония, остър гастрит и др., от раждането си до момента, като са регистрирани по 2-3 заболявания на година и в част от случаите детето е било хоспитализирано. Установено е, че и двамата родители работят по трудово правоотношение, че в семейната среда на майката са осигурени подходящи битови условия за отглеждане на детето М., както и че бащата редовно изплаща определената издръжка. От приетия по делото социален доклад от ДСП – Ловеч е установено, че бащата работи в охранителна фирма и живее в [населено място] в къща с две стаи, баня и тоалетна, собственост на неговия баща. Към момента на социалното проучване се извършвали ремонтни дейности в жилището и в него не се живеело. Със събраните от първоинстанционния съд свидетелските показания се установило, че детето е привързано към баща си, чувства се добре в неговата компания и се радва, когато контактува с него, което се признавало и от майката. Поради астматичните пристъпи, които детето получава понякога, е необходимо възрастният човек, който полага грижи за него, да разполага с медицински принадлежности. Случвало се майката да не позволява да бъде осъществен определения режим на лични контакти на бащата с детето. Понякога поради служебни ангажимент бащата не можел да осъществи личните си контакти с детето съгласно уредения режим, но винаги се стараел да е свободен от работа, за да се среща с детето. Последното било привързано и към баба си по бащина линия – св. М. А.. В повечето случаи майката допускала тя да осъществява контакти с детето по неговото местоживеене. Бабата по бащина линия изразила желание по - често да вижда детето и да му бъде полезна с обучението, тъй като работила като начален учител и имала повече от 20 години професионален стаж.

Въззивният съд е посочил е, че съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, като основният смисъл на разпоредбата е, че следва да е налице новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на постановените мерки. При така изложената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че в случая е налице трайно изменение в обстоятелствата, при които е определен режимът на лични контакти с бащата – при определяне на режима на лични отношения детето е било на 9 месеца, а по време на производството по делото е навършило 4 години и половина. Съдът е приел, че в интерес на детето е да бъде определен по-широк режим на лични контакти с бащата, като е посочил, че професията на последния не може да бъде пречка за определяне на разширен режим на контакти и че такива ограничения биха били дискриминационни.

От друга страна въззивният съд е приел, че незаконосъобразно първата инстанция е обсъдила къде следва да се извършват контактите между родител и дете и е постановила краен съдебен акт, в който е отграничила по периоди местата за осъществяване на тези контакти. Посочил е, че става въпрос за отношения между родител и дете, което към момента на постановяване на решението е навършило 5 години, познава баща, има изградени близки отношения с него и не са налице обстоятелства, които да налагат определянето на места за извършване на контактите между бащата и детето. При тези мотиви и съобразявайки интереса на детето, за което е благоприятно да има контакти и с близките си по бащина линия, както и да посещава различни места, което ще способства за неговото развитие, въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е определен разширен режим на лични отношения между бащата и детето с преспиване при бащата и е отменил като незаконосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е постановено за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила контактите между детето М. и бащата М. А. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. А. в [населено място], а след изтичане на този срок в дома, обитаван от бащата в [населено място], като вместо това е постановил личните контакти между детето и бащата да се осъществяват на места по избор на родителя – М. А..

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения от касатора въпрос. Същият е обуславящ изхода на спора, доколкото е от значение за правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, т. е. удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол. Не е осъществено обаче наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този правен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според трайната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС – напр. решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., решение № 60141/02.07.2021 г. по гр. д. № 3262/2020 г., III г. о., решение № 125/12.10.2017 г. по гр. д. № 4231/2016 г., III г. о. и др., въззивният съд е длъжен бъдат обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, като необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи е съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички оплаквания, изложени във въззивната жалба, които се отнасят до липсата на събрани доказателства за това дали в дома на бабата по бащина линия са налице подходящи условия за осъществяване режима на лични отношения между бащата и детето; обстоятелството, че бащата работи като охранител и е необходимо да отговаря на спешни повиквания, което пречи на контактите му с детето; необоснованост на преценката на съда, че за срок от 3 месеца ще бъде завършен започнатия ремонт в дома на бащата, поради който не е възможно там да се осъществяват контактите между бащата и детето; както и липсата на промени в обстоятелствата, при които е определен предходният режим на контакти по спогодба между страните. Съдът е изложил мотиви, в които е съобразил наведените доводи и възражения, обсъдил е събраните по делото доказателства и ръководейки се от интереса на детето, е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, а именно по-високата възраст на детето и необходимостта от постоянен контакт между него и бащата, което налага определяне на разширен режим на лични отношения, но не са налице обстоятелства, които да налагат определянето на места за извършване на контактите между тях. Обсъдил е и възражението досежно затрудненията на бащата да осъществява личните контакти с детето поради служебни задължения, като е посочил, че професията на бащата не може да бъде пречка за определяне на разширен режим на контакти с детето, тъй като такива ограничения биха били дискриминационни. Поради това въззивният съд е постановил личните контакти между бащата М. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А., като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

При този изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Ответната страна не е взела становище по жалбата и не е направила искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 211/2022 г. на Окръжен съд – Плевен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.