Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП), подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 5815 от 16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 5309/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед с рег. № 2147 от 28.05.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И. Ю. М. и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу посочената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът И. Ю. М., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

Дисциплинарното производство срещу Митов е започнало със заповед № 427/07.02.2011 г. на директора на ГДГП, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с писмо от дирекция „Вътрешна сигурност”, в което е посочено, че на 24.09.2010 г. Митов е пропуснал за излизане от страната през ГКПП - Гюешево македонски гражданин, без да му състави акт по чл. 48 от Закона за чужденците в Р. Б. заради превишаване на разрешения срок за пребиваване в страната, като за това е поискал и взел 20 лева. В обобщена справка с рег. № 4069/22.03.2011 г. и становище с рег. № 4711/29.03.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка, но с разпореждане от 03.05.2011 г. директорът на ГДГП е върнал материалите от дисциплинарното производство за събиране на допълнителни доказателства, тъй като ДРО не е квалифицирал дисциплинарното нарушение, а именно, че Митов е използвал служебното си положение в изгода на трето лице. ДРО е представил обобщена справка с рег. № 6917/18.05.2011 г. и становище с рег. № 6995/19.05.2011 г., с която е предложил на Митов да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си ДРО е посочил, че служителят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице и е извършил деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, както и че с деянието си е нарушил т. 4, т. 7, т. 8, т. 12 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 2147/28.05.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на Митов на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), в качеството му на старши полицай на ГКПП-Гюешево от ГПУ-Гюешево към РДГП-Гюешево при ГДГП-МВР, категория „Е”, І степен.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. За да постанови решението си съдията - докладчик е посочил, че от представените по делото доказателства не се доказва приетото в мотивите на заповедта, че Митов по предварителна договореност с негов колега е следвало да пропусне македонския гражданин, без да му състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за превишен престой на територията на Р България. АССГ е посочил, че по делото не е доказано, че наказаният е поискал и приел дар – 20 лева от македонския гражданин, за да не изпълни задължения по служба. От друга страна е посочено, че Митов е бил следен непрекъснато от камери за видеонаблюдение и от оперативни работници, извършили впоследствие вторична проверка на македонския гражданин и автомобила му, и че няма доказателства за приети пари от Митов, а този факт се основава само на твърдяното от проверения значително време след това и без подкрепата на други доказателства. Съдът е приел, че Митов чрез поведението си по време на проверката на македонския гражданин не е извършил нарушение на служебната дисциплина, поради което е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Така постановеното решение е правилно.

В обжалваното решение правилно е прието, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба, въз основа на което обосновано е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото нарушение на служебните задължения.

Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ неправилно е приел, че Митов след предварителна договореност е пропуснал македонския гражданин през ГКПП - Гюешево без да му състави АУАН за превишен престой, за което е получил дар. От събраните данни по делото – писмени и гласни не се установява извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на Митов. В хода на дисциплинарното производство ДРО е приел, че Митов не е спазил служебните си задължения, което е довело до налагане на дисциплинарното наказание. В случая обаче административният орган не е доказал виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения от страна на наказания, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Обосновано АССГ приема, че служителят от обективна и субективна страна не е осъществил състава на посочените в оспорената заповед нарушения, за което му е наложено дисциплинарно наказание, поради което е отменил заповедта на директора на ГДГП. Не е доказано по делото, че Митов се е договорил с негов колега за пропускане на македонския гражданин без за това да му бъде наложено съответното наказание, както и че е поискал и приел дар, за да не изпълни задължение по служба.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че изложените като мотиви факти и обстоятелства не запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12 и т. 31 от ЕК. Органът не е доказал по какъв начин Митов е нарушил цитираните разпоредби – да съобразява законността на действията си; да пази доброто име на институцията; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример; да изпълнява своите задачи и да е неподкупен. Видно от посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Митов е изпълнил служебните си задължения като няма данни за некоректното и недобросъвестното им изпълнение. Извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от ЕК, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. Всяко неизпълнение на служебни задължения от страна на служител в МВР може да е повод за негативна морална оценка, както от страна на ръководството, така и от страна на обществото. Именно това обаче налага и задължава дисциплинарно наказващия орган при налагане на наказанието да спазва закона. При извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, с които са нарушени конкретни служебни задължения и конкретни правни източници, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В административната преписка и в заповедта се съдържат описания на конкретни действия, които обаче не са подкрепени с доказателства, от които да е видно, че Митов ги е извършил виновно. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията представляват хронология на действията, които не доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Митов в разрез със служебните му задължения или морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Допълнително следва да се отбележи и обстоятелството, че в касационната инстанция са представени и приети писмени доказателства, от които се установява наличието на влязла в сила на 26.01.2013 г. оправдателна присъда на Митов. Видно е, че същият е признат за невинен в това, че на 24.09.2010 г. в 18.57 часа, на ГКПП - Гюешево като длъжностно лице (полицейски орган) е поискал и приел дар от македонския гражданин Е. Ф. - сума в размер на 20 лева, за да не извърши действие по служба съгласно чл. 34 от ЗЧРБ, с което бездействие е нарушил чл. 9, ал. 1, т. 3 от Инструкция № -з-1405 от 24.07.2009 г., т. е. липсва осъществянето на престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 във връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда е задължителна относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което настоящата инстанция е длъжна да съобрази, доколкото това деяние е инкорпорирано в съдържанието на уволнителната заповед и образуваното срещу Митов досъдебно производство е част от мотивите на органа за издаването й.

По делото е направено искане от процесуалния представител на Митов за присъждане на разноски и е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 300 лева. Процесуалния представител на директора на ГДГП е направил възражение за прекомерност, което е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ, бр. 28/28.03.2014 г.) за отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение възнаграждението е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната. С оглед изхода на делото Главна дирекция „Гранична полиция” следва да заплати на И. М. сумата от 300 лева разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 5815 от 16.09.2013 г., по адм. дело № 5309/2011 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА

Главна дирекция „Гранична полиция” да заплати на И. Ю. М., гр. К., ул. Зора № 1, сумата от 300, 00 (триста) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. Д.Д.