Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 1632 от 23.07.2013 г., постановено по административно дело № 1082/2013 г. от Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-457/13.02.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Калудов да бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – П. Д. К. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая не се касае за обратно действие на закона, а за действието му върху заварени правоотношения, поради което оспорената заповед била законосъобразна. Цитираната в заповедта като правно основание норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв път придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на разрешителното му за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав. От това следва, че фактът на неиздаване на удостоверението по чл. 18е от ЗРА става юридически факт по силата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА едва след влизането й в сила. Изложените в обжалваното решение мотиви в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Поради тези съображения, настоящият състав намира, че тъй като действието на нормата е занапред, същата е неприложима спрямо факти, които са настъпили преди влизането й в сила. От влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА на 06.08.2012 г. до датата на издаване на оспорената заповед – 12.02.2013 г., не е изтекъл необходимия двугодишен срок, поради което не е налице изискването на закона две поредни години да не е издавано удостоверение по чл. 18е ЗРА, на притежателя на разрешителното.

В случая следва да бъде посочено допълнително и обстоятелството, че чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА има санкционен характер. При това и предвид нормата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е забранено придаването на обратна сила на същата. Това може да стане само е съществувала предходна санкционна норма от този вид, която е била отменена, като новата такава се явява по-благоприятна от старата.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1632 от 23.07.2013 г., постановено по административно дело № 1082/2013 г. от Административен съд Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. И.С.