Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Х., представляван в производството от адв. А. Ж., против решение № 6741/03.11.2016 г. по адм. дело № 3961/2015 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена исковата му претенция против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за общата сума от 3500 лв., както следва: сумата от 1250лв., представляваща вреда от неактуализиране на основно месечно възнаграждение в Заповед № ЧР-36/30.01.2014г. на изпълнителния директор на ИАРА до прекратяването на служебното правоотношение със Заповед № ЧР 38/03.02.2014г; сумата от 1500лв, представляваща вреда от неактуализиране на основно месечно възнаграждение в Заповед № ЧР-36/30.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА при изчисляването на обезщетение съгласно чл. 104 ал. 1 от ЗДСл за шестмесечен период /01.08.2011-31.01.2012/; сумата от 750 лв, представляваща вреда от неактуализиране на основно месечно възнаграждение в Заповед № ЧР-98/02.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА при изплащането на обезщетение съгласно чл. 106 ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, съгласно Заповед № 113/22.04.2015 в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в ИАРА.

Решението се обжалва и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ИАРА сумата от 475лв. представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството през АССГ.

По съществото на спора, решението се обжалва като постановено извън предмета на спора. Възразява се, че съдът не е разгледал искът съобразно въведеното от ищеца твърдение, че е понесъл вреди от неиздаването на отделен административен акт при възстановяването му като незаконосъобразно уволнен държавен служител, съгласно ПМС № 129/26.06.2012 г. в сила от 07.07.2012 г. Възразява се, че съдът не е разгледал искът при съобразяване с приложимия материален закон към датата на възникване на правото, какъвто се явява ПМС...