Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 93, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО).

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. К. С., действащо чрез пълномощниците адв. А. и адв. Т., против решение № ООп-ОМ-1-01/12.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, ведно с негово приложение № 1, в частта по т. 2 от решението и против т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от неговото приложение № 1. Поддържа се становище за липсата на материалноправни предпоставки за промяна на издаденото разрешение. Развити са съображения, че решението в оспорената част е нищожно, недопустимо и необосновано. Наведени са доводи, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се прогласяване на нищожност на решението в оспорената част, алтернативно да се отмени оспорената част от решението и приложение № 1 към него. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – министърът на околната среда и водите, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П., в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че издаденото решение, ведно с приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което пледира за отхвърляне на жалбата. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,...