Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. К., от [населено място], обл. Пловдивска, подадена чрез пълномощника адвокат Е. В., срещу решение № 532/04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1508/2016 г. на Административен съд гр. П..

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. П., чрез гл. юрисконсулт Г. В. излага съображения за правилност на решението в отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско нвъзнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отхвърлил жалбата на С. М. К. против решение № 2153-15-144/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/11.12.2015 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. С посоченото разпореждане органът е приел за трета категория труд осигурителният стаж, положен през периодите: 01.01.1973 г. до 31.12.1973 г.; 01.01.1974 г. – 30.01.1977 г. и 01.12.1982 – 25.07.1985 г., вместо за втора, както е смятал жалбоподателят, и е счел за правилно определен осигурителния доход за периода 01.01.1997 до 19.06.2015 г.

За...