Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк. О., против решение № 411 от 15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 614/2016 г. от Административен съд – В. Т, с което е отменена негова Заповед № Л-3172/29.07.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание за срок от една година” на П. И. К., считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Ответникът – П. И. К., чрез адв. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № Л-3172/29.07.2016 г. издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията”, с която на П. И. К. – началник затвор II-ра категория в затвора в [населено място] е наложено дисциплинарно наказание за нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗИНЗС, вр. чл. 329 и чл. 334 и чл. 330, т. 3 от ППЗИНЗС, представляващи нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР.

С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, оспорваната заповед,...