Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Н. К. К., чрез процесуалния си представител адв. М., против решение № 343 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 246/2016 г. от Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 1862з-608/21.10.2016 г. издадена от Началника на РУ - [населено място] при ОД на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Началникът на РУ - [населено място] при ОД на МВР не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 343 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 246/2016 г. от Административен съд – Смолян е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Н. К. К. срещу заповед № 1862з-608/21.10.2016 г. издадена от Началника на РУ - [населено място] при ОД на МВР, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

В касационната жалба се твърди, че заповедта, връчена Н. К., не е подписана, което е равносилно на липса на валидно волеизявление на лицето, записано като неин издател.

Възражението е неоснователно и обсъдено от решаващият съд в мотивите му. От приетите по делото доказателства е видно, че оспорваният административен акт е издаден в 4 екземпляра – на № 1 (л. 9 от делото) - копие от първия екземпляр, ясно се вижда подписът на издателя – началник на РУ – [населено място], главен инспектор К. Б.. На гърба на акта е отбелязано, че със заповедта е запознат държавния служител и той е получил препис от същата, което е удостоверил с личния си подпис. По този начин жалбоподателят е запознат с волята на административния орган, а обстоятелството, че му е връчен четвъртият екземпляр (л. 3-4), който не е подписан от ДНО не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта.

Неоснователно се твърди необоснованост на съдебния акт. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ насъбраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Свидетелят е лице, което без да участва в делото като страна се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти, за които носи наказателна отговорност. Доказателствената сила на свидетелските показания зависи от тяхната достоверност, т. е. от тяхното съответствие с действителността. То е обусловено от много фактори: от нормалната обстановка на възприетото; от годността на сетивните органи на свидетеля вярно да възприема фактите и от способността на свидетеля вярно да оцени възприетото; от способността на свидетеля да запамети точно възприетото; от способността на свидетеля да възпроизведе вярно запаметеното без да пропусне нещо от него или да прибави нещо към него и най-после и преди всичко – от волята на свидетеля да каже истината, защото на тази воля противостоят в редица случаи силни насрещни стимули – роднинство, приятелство, омраза, интерес от определен изход на делото, страх да се каже истината поради заплахи, зависимост на свидетеля и т. н. Когато преценява доказателствената сила на свидетелските показания съдът трябва да вземе предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Затова законът го овластява да преценява свидетелските показания по вътрешно свое убеждение.

В конкретния случай решаващият съд е процедирал именно така и изводите му се споделят от настоящия състав. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание.

Относно оплакването в касационната жалба, че е допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 206, т. 1 ЗМВР, тъй като държавният служител 1. не бил изслушан и 2. дадените от него писмени обяснения не били взети предвид. Такова възражение пред решаващия съд не е направено. Въпреки това съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, е обсъдил доказателствата в тази посока и правилно е приел, че в проведеното дисциплинарно производство административно наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Хипотезата на правната норма изисква да е изпълнено едно от двете алтернативни задължения - държавния служител да бъде изслушан ИЛИ да даде писмени обяснения. Няма забрана да бъдат изпълнени и двете условия, но законодателят не изисква кумулативно наличие на двете обстоятелства.

На следващо място, Н. К. е дал писмени обяснения на 11.10.2016 г., след запознаване със справката. Същите са приети преди издаване на оспорвания акт – 21.10.2016 г. Следователно, възможността по чл. 206, ал. 1 ЗМВР е реализирана преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя не е нарушено, тъй като е предоставена възможност за обяснения по случая.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни.

При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон.

С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 343 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 246/2016 г. от Административен съд – Смолян. Решението е окончателно.