РЕШЕНИЕ

№ 75

София, 13. април 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 2206 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 512/13.04.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 39/2020, с което е потвърдено решение № 5154/25.11.2019 по гр. д. № 10216/2019 на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните опитните и логическите правила и на материалноправния въпрос за правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато...