Производството е по глава ХХIV ГПК.

Образувано е по молба от Технически университет Варна за отмяна на влязло в сила решение № 543/02.05.2019 г. по гр. д.№ 545/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която въззивният съд на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановил Р. Н. В. на длъжността „ректор на Техническия университет Варна“. Молителят твърди, че с решение от 24.06.2019 г. Общото събрание на Университета е избрало нов ректор с мандат 2019 – 2023 г, обстоятелството е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК и е от значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Това е така, защото изборът на новия ректор е законово основание за прекратяване на правоотношението за мандатната длъжност, на която Р.Н.В е възстановен, не е бил съобразен с решението и Университетът не е знаел за него, тъй като решението е взето след съдебното решение по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ, но преди то да влезе в сила.

Ответникът по молбата Р.Н.В възразява, че е неоснователна и претендира разноски.

С определение № 273/12.10.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Настоящият състав я намира за неоснователна по следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът Р. Н. В. е възстановен на длъжността „ректор на Технически университет Варна“. От представения от молителя протокол се установява, че на 24.06.2019 г. Общото събрание на Университета е избрало нов ректор. Това обаче е факт, настъпил след релевантния момент за онези факти (юридически и/или доказателствени), за които решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ поражда сила на пресъдено нещо. Релевантият момент е датата на приключване на съдебното дирене – аргумент от чл. 298, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК. В случая, това е 17.04.2019 г. – датата на приключеното съдебно дирене пред въззивната инстанция, разрешила по същество спора по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Стелно фактът, на който молителят се позовава, е новосъздаден (непреклудиран от силата на пресъдено нещо на съдебното решение) и не осъществява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК са само юридическите и/ или доказателствени факти от съществено значение за делото, които са настъпили към датата, на която е приключило съдебното дирене пред онази инстанция, която е разрешила спора по същество. Основанието за отмяна изисква също тези факти да не са могли да бъдат известни на страната по делото, която се позовава на тях в подадената молба за отмяна на решението. Така втори се явява въпросът, че и тази кумулативна предпоставка на въведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК липсва. Решението от 24.06.2019 г. за избор на нов ректор с мандат 2019 – 2023 г. е взето от орган на Университета – от Общото събрание, т. е. е факт, известен на молителя.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на Университета следва да се поставят разноските, извършени от ответника по молбата в настоящото производство. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК от Технически университет Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 543/02.05.2019 г. по гр. д.№ 545/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА Технически университет Варна ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представляван от ректора д. т.н. инж. В. В., да заплати на Р. Н. В. от [населено място], [улица], ап. 71, ЕГН [ЕГН], сумата 1 140.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.