Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на ТМУ – гр. С. срещу Решение № 106/22.03.2018 г. по адм. дело № 61/2018г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е обявено за нищожно издадено от него Решение № 32-9884/10.01.2018 г., с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на [фирма], [населено място] за обект Завод за спирт.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил действащата от 01.01.2016г. редакция на чл. 4, т. 37 ЗАДС, с която дефиницията на понятието „енергиен продукт за отопление“е променена. Сочи, че ограничавайки обхвата на термина „гориво за отопление“, съд влиза в колизия с разпоредбите на Дир2003/96/ ЕО. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните за спора факти, включително и въпроса дали суровината за производството на акцизна стока е освободена от акциз. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, с писмено отговор изразява становище за неоснователността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред АС – В. Т законосъобразността на Решение № 32-9884/10.01.2018 г., издадено от Началника на ТМУ - гр. С., с което с което на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС на дружеството е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект Завод за спирт, находящ се на...