Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], чрез пълномощника юрк. А., против решение № 235 от 29.12.2017 г. по адм. д. № 348/2017 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон – във връзка с прилагането на чл. 5, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба З. С. А., чрез адв. Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Ямбол е заповед № ЗСПД/Д-Я/7579/10.10.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [населено място], касаеща отказ за отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД на З. С. А. от [населено място] за децата й М. М. К. и И. М. К..

С решение № 235 от 29.12.2017 г. по адм. д. № 348/2017 г. Административен съд – Ямбол е отменил оспорения индивидуален административен акт. Върнал е преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Осъдил е ДСП – [населено място] да заплати на З. С. А. сумата от 50 лева, представляващи разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания за отмяната й като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че З. А. е подала молба-декларация за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, представяйки декларация за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация и лични данни, служебни бележки от 31.08.2017 г., както и декларация, че е омъжена и съпругът й М. С. А. се намира в затвор в Р.Р.П подаване на заявлението на 26.09.2017 г. молителката е била уведомена в писмен вид, че следва в 14-дневен срок, считано от 27.09.2017 г. да представи за справка личната карта на съпруга си М. С. А. или удостоверение от затвора, в който изтърпява наложеното му наказание, както и акт за раждане на детето И. М. К. в оригинал и удостоверение от [фирма] за номера на разкрита банкова сметка, като е предупредена, че при неотстраняване на неизправностите до 10.10.2017 г., помощта ще й бъде отказана.

На 10.10.2017 г. е издадена оспорената заповед, като в нея е посочено, като правно основание за отказ да бъде отпусната заявената месечна помощ, разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, а като фактическо основание „непредставени необходими документи в определения за това срок“.

Обосновано съдът е приел, че не става ясно кои точно документи е следвало да представи заявителката във връзка с преценката на кои обстоятелства, имащи значение за претендираното право.

В редакцията на чл. 17, ал. 3 от ППЗЗДет., относима към момента на подаване на молбата – декларация изискването за предоставяне на удостоверения за раждане на децата, отглеждани в семейството - за справка, е отменено с ДВ, бр. 34 от 2017 г., в сила от 03.10.2017 г. Освен това по делото е налично удостоверението изискано от [фирма], а в изпълнение на изискването на административния орган да се представи лична карта на съпруга на молителката, А. е подала декларация, в която е отразила, че съпругът й се намира в затвора извън страната, поради което не може да представи личната му карта в оригинал.

При тези данни и при обективна невъзможност от страна на А. да представи, както оригинал на лична карта, така и удостоверение от затвора в Р. Р, в който съпругът й излежава наказание „лишаване от свобода“, административният орган е следвало да се ползва от правомощието си по чл. 1а, ал. 4 от ЗСПД, предоставящ му възможност да изиска служебно необходимата му информация.

На следващо място следва да се отбележи, че в чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗПД е въведено изискването, със заявлението да се представи лична карта – за справка. От така въведеното от законодателя изискване не се установява, че трябва да се представи лична карта и на двамата родители, както и това, че личната карта трябва да бъде в оригинал. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на празнота в закона, която административният орган не трябва да тълкува в ущърб на заявителя. Освен това е налице обективна невъзможност от страна на А. да изпълни констатираната от ДСП – Младост нередовност. Същата не разполага с личната карта на съпруга си, тъй като той е в затвора в Р. Р, и не може да изиска необходимото уверение, поради това, че мястото, в което се излежава присъдата „лишаване от свобода“, не е в рамките на страната. Въпреки това, още с подаване на заявлението А. е представила копие на личната карта на съпруга си, в изпълнение на условията, посочени в чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗЗДет., като това за нея е било единственото възможно предоставяне на данни за бащата на децата й, поради липса на други възможни средства за осъществяване на законовото изискване.

Освен изложеното, не следва да се подминава и това, че несъответни на издадения акт са мотивите за неотстранени нередовности, които като процесуален факт предполагат отказ за разглеждане на искането за издаване на административен акт, а не отказ по същество, без да са разгледани предпоставките за наличие на правото за получаване на семейните помощи за деца.

Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателства, анализирайки съдържащият се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.

По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноските, направени пред настоящата инстанция, но само в реално заплатения и доказан размер. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 150 лева, но заплатената от клиента – З. А. сума, е само в размер на 50 лева, в брой. Предвид тези данни ДСП – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати разноски на З. А. в размер на 50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 29.12.2017 г. по адм. д. № 348/2017 г. на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] с адрес [населено място], [улица], да заплати на З. С. А. с адрес [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 50 (петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.