Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на К. А. М. против решение № 345 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 412/2016 г. на Административен съд – В. Т. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление гр. С. към ОД на МВР - В. Т, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на К. А. М. против заповед УРИ: [номер] от 02.06.2016 г. на началника на Районно управление гр. С., с която на К. А. М. е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от шест месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до издържани правни изводи.

При извършена проверка, по повод подаден сигнал от лицето Е. Б., е констатирано, че служителят – мл. експерт К. А. М. е управлявал автомобил, предоставен му за ползване от трето лице, без валидна застраховка „гражданска отговорност“ и преминат годишен технически преглед. Установено е също, че това обстоятелство е станало повод за негативни коментари и сигнали до дирекция „Инспекторат“ на МВР. За допуснатите нарушения са съставени актове за административни нарушения и издадено наказателно постановление на служителя в качеството му на...