Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. Б. при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Й., против решение № 264 от 20.02.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2210/2016 г., с което е по жалба на [фирма], е отменен РА № 02000216000516-091-001/16.08.2016 г., издаден от началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 260/28.10.2016 г. на началник отдел „Обжалване“ в Дирекция „ОДОП“ гр. Б., изпълняващ правомощията на директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Б. при ЦУ на НАП. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 4 400 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като са изтъкнати всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството с присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът – [фирма], оспорва чрез адв. С.-Ш. касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, по съображения подробно, изложени в представения по делото писмен отговор. Претендир присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорения ревизионен акт на [фирма] са установени следните задължения:

- за данък по чл. 42...