Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б.д против решение №280 от 17.02.2020 г. по адм. д.№488/2019г. на Административен съд Благоевград, с което са отменени по жалба на „Счетоводна къща икономик РБ“ ООД, задължителни предписания по т. 1-т. 15 от протокол за извършена проверка изх.№ПР1914012/03.05.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б.д.
Поддържат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалноправните разпоредби, основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - „Счетоводна къща икономик РБ“ООД, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Ответникът - И.П, редовно уведомен се явява лично и поддържа становище за основателност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството - ответник по касация срещу цитираните предписания, дадени му с протокол за извършена проверка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, в качеството му на работодател съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /ДР на КТ/: С предписанията по т. 1 до т. 13 е наредено на „Счетоводна къща икономик РБ“ ООД да изпълни задължението си да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената работа на И.П, [ЕГН], за м. 01-12, 2018 г. и м. 01, 2019 г. съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от КТ. По т. 14 е дадено предписание, да изпълни задължението си да изплати дължимото се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на И.П на 01.02.2019 г. съгласно изискването на чл. 224, ал. 1 от КТ. По т. 15 е предписано на ответника да изплати дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на И.П, за 2019 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно изискването на чл. 224, ал. 1 от КТ. От доказателствата по преписката се установява, че И.П е изпълнявал трудова дейност за ответника по трудов договор №5/30.12.2014 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1 от КТ, прекратен на 31.01.2019 г., считано от 01.02.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /поради закриване на част от предприятието/. Административен съд Благоевград е приел предписанията по т. 1-т. 15 за незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон, тъй като чл. 404 от КТ предполага съществуващо трудово правоотношение, което в случая е прекратено. Поради това, нормата е неприложима, а спорът е гражданскоправен и като такъв се разглежда от общите съдилища, а не от административния съд.
Така постановено решението е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби. Задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в производството по издаването им не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона, които да водят до незаконосъобразност. Не се установяват визираните в първоинстанционното решение нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК при издаването им. Извършената проверка от Д „ИТ“ по сигнал на И.П е съгласно установения за това ред, като от работодателя са изискани с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК – печат, ведомости за заплати на дружеството за периода от м. 01, 2018 г. до м. 02, 2019 г. вкл., трудовите досиета на работниците и служителите с прекратени трудови договори, съдържащи трудовите договори, заповеди за прекратяването им, документи за изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1, чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, ако има такива през 2019 г. Проверката е приключила с надлежно съставен и подписан протокол, съдържащ и дадените, въз основа на посочените фактически установявания, съответни предписания по т. 1-15.
Относно предписанията по т. 1-13, органът е съобразил издаването им с чл. 128 от КТ, съгласно който работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изисква трудовото възнаграждение да се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Предписанията по т. 14 и 15 визират заплащане на обезщетения от работодателя по чл. 220, ал. 1 от КТ /за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор/ и по чл. 224, ал. 1 от КТ /за неизползван платен отпуск/. Макар, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с №11/31.01.2019 г. е наредено на лицето да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, по делото не се представят платежни документи, доказващи заплащането им.
В случая, както е посочил и касаторът, при проверката е изследван реда за изплащане на работната заплата в дружеството, като поради непредставяне на платежни документи /платежна ведомост, съдържаща лични подписи, разписка, разходен касов ордер или др./ удостоверяващи изплащането на дължимото трудово възнаграждение за тези периоди на работника И.П, чието име фигурира в разплащателната ведомост по месеци за съответните периоди по т. 1-13 от предписанията, но срещу името му няма подпис. Л. на подпис във ведомостта, където лицето фигурира, не може да бъде опроверган по безспорен начин от работодателя, с твърдения, че лицето не се подписва на ведомостта, а на разходен касов ордер /РКО/, като работодателят не изяснява защо тогава името му фигурира във ведомостта. От дружеството също не са представени разписки или РКО за получени трудови възнаграждения от Павлов по периоди. В преписката са приложени РКО за изплатени суми на лицето, но в тях не фигурира подпис на И.П, нито има пояснение за какво са изплатени тези суми, като не се посочва, че са за трудово възнаграждение. Възоснова на представените от работодателя документи не се установява по един безспорен и непротиворечив начин, че дължимите трудови възнаграждения по т. 1-13 от предписанието, както и обезщетенията по т. 14-15 относно дължими във връзка с прекратяването на трудовия му договор, са били надлежно изплатени на И.П.Н към предмета на правния спор са документите от вътрешна проверка в дружеството и подадената жалба по РП, респ. образуваното досъдебно производство относно липсващи суми в касата на дружеството. Дадените с т. 1-15 задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирани в протокол за извършена проверка от 03.05.2019 г. не страдат от пороците по чл. 146 от АПК и оспорването срещу тях е неоснователно.
Административният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че е извън правомощията на административния орган да издава задължителни предписания досежно изплащането на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения във връзка с прекратени трудови правоотношения, тъй като последните са предмет на гражданското право и процес. С. чл. 404, ал. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. По чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ контролните органи могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, а по относимата също към процесния случай т. 12 - (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата на т. 12 от чл. 404, ал. 1 от КТ е в сила от 22.12.2017 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 31.01.2019 г., т. е. по време на действието на цитираната норма. Предвид на това, съдът неправилно е отменил предписанията. В аналогичен смисъл са решение №16178/28.11.2019 г. по адм. д.№2955/2019 г., VІ Отд. на ВАС, решение №6569/02.06.2020 г. по адм. д.№8239/2019 г., VІ Отд. на ВАС. и
Съдебното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Счетоводна къща икономик РБ“ ООД като неоснователна. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Настоящият касационен състав констатира, че И.П е бил неправилно конституиран като заинтересована страна в първоинстанционното съдебно производство, респ. като ответник в касационната инстанция. Същият няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от АПК. Поради това, съдът следва да обезсили като недопустимо оспореното с касационната жалба на Д „ИТ“ гр. Б.д, решение на Административен съд - Благоевград в частта, в която е постановено по отношение на И.П и да прекрати производството по делото в тази му част.
Воден от горното, Върховен административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №280/17.02.2020 г. по адм. д.№488/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, В ЧАСТТА, в която е постановено по отношение на И.П, [ЕГН], от [населено място], [адрес], и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение №280/17.02.2020 г. по адм. д.№488/2019 г. на Административен съд Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Счетоводна къща икономик РБ“ ООД, гр. Б.д, против предписания по т. 1 до т. 15 от протокол за извършена проверка изх.№ПР1914012/03.05.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б.д.
ОСЪЖДА „Счетоводна къща икономик РБ“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б.д, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.