Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение №627 от 10.06.2020 г. по адм. дело № 810/2019 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която по жалба на И.Л е отменен Ревизионен акт № Р- 02000218002654-091-001 от 11.12.2018 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, потвърден с решение № 39 от 13.03.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Б., относно определения годишен и авансов данък по чл. 48 ЗДДФЛ за горницата над 623, 44 лева главница до 5 481, 28 лева и за сумата над 102, 17 лева лихви за забава до 896, 87 лева; определените вноски за фонд ДОО за горницата над 716, 88 лева главница до 3 427, 07 лева и за сумата над 123, 05 лева - лихви до 591, 16 лева; определените вноски за фонд ЗО за горницата над 448, 12 лева главница до 2 030, 15 лева и за сумата над 47 лева –лихви до 341, 68 лева; определените вноски за фонд ДЗПО и УнПФ – за горницата над 280, 07 лева главница до 1 338, 70 лева и за сумата над 76, 92 лева лихви до 230, 93 лева, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ гр. Б. е осъдена да заплати на лицето разноски в размер на 1 213, 26 лева.

Касаторът излага доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост. Неправилно според касатора съдът е приел, че изводите на приходните органи се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от "Е. Е" ООД предвид, че липсвали оригиналните товарителници, РКО и разписки за пощенски пратки или заверени преписи от тях. Необосновано АС Бургас е изключил от доказателствения материал по делото всички писмени доказателства, които не са представени в оригинал и в тази връзка неправилно е основал съдебния акт в обжалваната част на базата на писмени доказателства, представени в оригинал – РКО и разписки за доставка на пощенски пратки. На следващо място, според касационния жалбоподател съдът необосновано не е възприел информацията в табличен вид по данните, предоставени от „Е. Е“ ООД и която е подписана с електронен подпис, изключваща последваща манипулация. Поддържа, че предоставените от куриерската фирма доказателства, записани върху оптичен носител и надлежно заверени с КЕП от дружеството – техен издател отговарят на изискването за електронен документ и съответно, всички тези данни е следвало да бъдат кредитирани от съда. Посочва, че нито в ГПК, нито в АПК съществува задължение за страна да представи възпроизведен на хартиен носител като заверен препис електронен документ. В заключение иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И.Л срещу процесния РА относно задълженията в съответния размер. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - И.Л, чрез процесуалния си представител адв. Г.Н в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 850 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени по жалба на И.Л процесния РА / описан по-горе/ частично по ЗДДФЛ /авансов и годишен данък/ и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2016 г., от една страна, първоинстанционният съд е приел, че към момента на започване на ревизионното производство са били налице данни за укрити приходи и с оглед на това законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а от друга страна, е прието, че изводите на органите по приходите, които се базират основно на извършения анализ на данните, предоставени в електронен табличен вид от "Е. Е" ООД не могат да бъдат споделени поради липсата на оригиналните товарителници, РКО и разписки за получени пощенски пратки или заверени преписи от тях. Съдът не е взел предвид информацията, представена от органите по приходите като ответник в съдебното производство на електронен носител, доколкото не се касае за електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно чл. 183 ГПК могат да бъдат представени в оригинал или в заверен препис от страната, в какъвто смисъл са и дадените указания, неизпълнени до приключване на устните състезания. Съдът е изложил доводи, че липсата на оригинални доказателства не може да се компенсира с твърдението за приложен по делото диск, съдържащ таблица във файлов формат с определена информация. Съдът е отменил частично ревизионния акт, като освен на писмените доказателства, представени от третото неучастващо по делото лице в оригинал, се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза / ССчЕ/ и на съдебно-графологичната експертиза /СГЕ/ във връзка с оспорване на подписа на ревизираното лице върху един брой разписка за доставка на пощенска пратка. Решението в обжалваната му част е правилно.

Спорът между страните по делото се свежда до твърдяните от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез "Е. Е" ООД, които са му заплащали доставките с наложен падеж. В ревизионния акт констатациите в тази връзка са, че платените от клиенти на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Противно на твърденията на приходните органи, ревизираното лице И.Л е твърдял, че предметът на доставките е във връзка с дейността на две търговски дружества „Дил 97- И.Л“ ЕООД и „Илбаре“ ЕООД, като е установено, че посочените дружества не са осъществявали подобна дейност през 2016 г. Правилно е прието от приходните органи и от съда, че именно И.Л чрез два електронни магазина / www.bazar.bg и www.olx.bg/ е осъществявал търговска дейност и не е декларирал получените приходи от нея.

Ревизията е проведена при установено от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че частично е установено, че И.Л е получател на суми чрез наложени платежи от клиенти по повод доставки на стоки. Третото неучастващо по делото лице "Е. Е" ООД е предоставило малка част от РКО и разписки за доставка на пощенски пратки в оригинал, доколкото видно от приложеното писмо № 8852 от 23.08.2019 г. и констативен протокол от 06.08.2018 г. останалата част от тях са унищожени по независещи от дружеството причини.

По повод представените документи на електронен носител въпреки указанията на съда, ответникът не ги е представил на хартиен носител съгласно чл. 183 ГПК и съдът ги е изключил от доказателствата по делото и с оглед на това е уважил жалбата на И.Л частично, като е отменил/изменил ревизионния акт за задълженията за пряк данък и за задължителни осигурителни вноски за процесната 2016 г. Правилно съдът е приел, че не се касае за електронни документи, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете товарителници и документи за плащане не представляват електронни документи. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба за обратното, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които въпреки указанията на съда са представени на хартиен носител в оригинал частично, а не в цялост, поради което правилно съдът е извел извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд по сходни казуси – решения по адм. дела № 5499/2020 г., № 2823/2020 г. и № 13306/2019 г.

Първостепенният съд правилно е приел, че съгласно представените от "Е. Е" ООД оригинали на РКО и платежни документи е доказано, че И.Л е продал стоки на клиенти и е получил в замяна на това паричната им равностойност чрез РКО или документи – преводи чрез наложен платеж, поради което при установената системност на доставките е налице извършвана от лицето икономическа дейност и макар да не е регистриран като едноличен търговец, за нея ревизираното лице дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Следва да се споделят изводите на решаващия съд, че презумпцията за вярност на констатациите на приходните органи предвид, че ревизията е извършена по особения ред – по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обоснована само относно представените по чл. 192 ГПК оригинални документи от "Е. Е" ООД за куриерските пратки, посочени от ответника в първоинстанционното производство. Обоснован съобразно доказателствата по делото е изводът на съда, че през процесния период е доказана продажбата на 331 бр. тениски. Видно от заключението по ССчЕ /като е съобразено и заключението по СГЕ, съгласно което подписът за получател на името на И.Л в разписка за доставка на пощенска пратка № D3104872 от 27.04.2016 г. в 16.45 часа от „Е. Е“ ООД не е положен от ревизираното лице/ при себестойност на всяка една от тениските – 3, 05 лева и крайна цена 20 лева, се получава годишен облагаем доход за 2016 г. в размер на 5 601, 45 лева. Съответно, годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ за процесната 2016 г. е определена в размер на 4 156, 27 лева или дължим данък при данъчна ставка 15 % е в размер на 623, 44 лева лихви за забава в размер на 102, 17 лева. Правилно АС Бургас е отменил РА относно задължението по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за горницата над 623, 44 лева главница и над 102, 17 лева лихви за забава. Обосновано съдът е отменил/ изменил РА в съответните части и относно задълженията за задължителни осигурителни вноски по чл. 124 а ДОПК за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ.

Следователно, решението в обжалваната му част се явява валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв.. Н с представения писмен отговор по касационната жалба, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 850 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие, банков документ за заплатено адвокатско възнаграждение и списък за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №627 от 10.06.2020 г. по адм. дело № 810/2019 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която по жалба на И.Л е отменен Ревизионен акт № Р- 02000218002654-091-001 от 11.12.2018 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, потвърден с решение № 39 от 13.03.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Б., относно определения годишен и авансов данък по чл. 48 ЗДДФЛ за горницата над 623, 44 лева главница до 5 481, 28 лева и за сумата над 102, 17 лева лихви за забава до 896, 87 лева; определените вноски за фонд ДОО за горницата над 716, 88 лева главница до 3 427, 07 лева и за сумата над 123, 05 лева - лихви до 591, 16 лева; определените вноски за фонд ЗО за горницата над 448, 12 лева главница до 2 030, 15 лева и за сумата над 47 лева –лихви до 341, 68 лева; определените вноски за фонд ДЗПО и УнПФ – за горницата над 280, 07 лева главница до 1 338, 70 лева и за сумата над 76, 92 лева лихви до 230, 93 лева, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ гр. Б. е осъдена да заплати на И.Л разноски в размер на 1213, 26 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на И.Л разноски за касационното производство в размер на 850 / осемстотин и петдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.