Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив и от Ж.П против решение № 153/21.05.2020 г. на Административен съд отм. а Загора, постановено по адм. дело № 485 по описа за 2019 г. на този съд.

Дирекция “ОДОП“ – Пловдив обжалва решението в частта, отменяща Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 350/10.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислените задължения за ЗОВ и ДОО за процесните 2012 г., 2013 г. 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 година. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи, т. е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и сторените разноски за държавна такса. В случай, че бъде оставено в сила решението на Административен съд отм. а Загора, касаторът моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба за адвокатските възнаграждения минимум. По тази касационна жалба Ж.П сочи чрез адв.. Я в писмен отговор доводи за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ж.П, обжалва чрез пълномощника си адв.. Я първоинстанционното решение в частта, в която е потвърден РА – относно установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ.Рира доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът приел, че въз основа на установените в хода на ревизията факти е доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Оспорват се и мотивите на решаващия състав касателно размера на началното салдо и непризнаването на писмени доказателства за получени суми от трети лица. Счита, че не следва да се прави компенсация между доходите на Петкова и тези на съпруга ѝ. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в писмено становище излага чрез юрк.. К доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е основателна, а тази на Ж.П е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото и в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбата на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на Ж.П е неоснователна.

Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 350/10.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, с който на Ж.П допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 45 517, 78 лв. и лихва за просрочие в размер на 14 312, 94 лева. С обжалваното съдебно решение РА е отменен в частта, с която на физическото лице допълнително са установени следните вноски за ДОО: за 2012 г. - главница 2326, 98 лв. и лихва 1062, 70 лв.; за 2013 г. - главница 2582, 91 лв. и лихва 990, 16 лв.; за 2014 г. – главница 2861, 47 лв. и лихва 900, 74 лв.; за 2015 г. - главница 3124, 72 лв. и лихва 752, 14 лв.; за 2016 г. – главница 3040, 19 лв. и лихва 484, 46 лв.; за 2017 г. - главница 1790, 03 лв. и лихва 127, 15 лв.; следните вноски за ЗО: за 2012 г. - главница 1454, 36 лв. и лихва 646, 53 лв.; за 2013 г. - главница 1614, 32 лв. и лихва 620, 51 лв.; за 2014 г - главница 1788 лв. и лихва 563, 08 лв.; за 2015 г. - главница 1952, 95 лв. и лихва 470, 12 лв.; за 2016 г. - главница 1900, 13 лв. и лихва 302, 78 лв.; за 2017 г. - главница 1037, 70 лв. и лихва 71, 46 лв.; вноски за Универсален пенсионен фонд: за 2012 г. - главница 908, 98 лв. и лихва 415, 13 лв.; за 2013 г. – главница 1008, 95 лв. и лихва 386, 78 лв.; за 2014 г. - главница 1117, 91 лв. и лихва 351, 94 лв.; за 2015 г. - главница 1220, 59 лв. и лихва 293, 81 лв.; за 2016 г. – главница 1187, 58 лв. и лихва 189, 56 лв.; за 2017 г. – главница 648, 56 лв. и лихва 44, 68 лв. РА е приет за законосъобразен в частта, с която на Ж.П са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. - главница 4 255, 47 лв. и лихва 2 544, 13 лв.; за 2013 г. – главница 2 462, 59 лв. и лихва 1222, 06 лв.; за 2014 г. – главница 2035, 48 лв. и лихва 803, 28 лв.; за 2015 г. – главница 1811, 40 лв. и лихва 530, 41 лв.; за 2016 г. – главница 2372, 88 лв. и лихва 454, 18 лв.; за 2017 г. – главница 949, 49 лв. и лихва 85, 46 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за доказано наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обосноваваща извършването на ревизията по особения ред. Фактическата обстановка е подробно и правилно описана в решението на първоинстанционния съд. През отделните данъчни периоди ревизираното лице е имало доходи само от трудови правоотношения, които не са достатъчни да покрият направените от него парични вноски и допълнителни парични вноски в дружеството с негово участие "Еврокар" ООД в размер на 51 500 лв. през 2012 г., 29 500 лв. през 2013 г., 34 000 лв. през 2014 г., 30 000 лв. през 2015 г., 31 000 лв. през 2016 г. и 44 000 лв. през 2017 г., внесени в брой с ПКО. Мотивите на съда за частична отмяна на РА се свеждат до извода, че в закона липсва презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с неустановен произход да се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по материалния закон. Посочил е, че установеното в хода на ревизията превишение на разходите на получените доходи не представлява доход от трудова дейност и осигурителен доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, за което се дължат осигурителни вноски в предвидените от закона размери за самоосигуряващи се лица. Приел е, че след като установеният по реда на чл. 122 и сл. ДОПК облагаем доход за 2012 г. – 2017 г. не представлява осигурителен доход, от общата годишна данъчна основа за всяка календарна година не следва да се приспадат задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК. На следващо място е посочил, че доколкото не се оспорват конкретните изчисления по РА за определения данък по чл. 17 ЗДДФЛ по възприетите от приходните органи данъчни основи и спрямо тях правилно е приложена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, то размерът на данъка е определен правилно.

Касационната инстанция преценява, че съдът правилно е счел въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен и категоричен начин се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно: Несъответствие между получените доходи и имущественото финансово състояние на лицето. От представените доказателства е видно, че за ревизирания период източниците на формиране на приходите са само от трудово правоотношение, като ревизираното лице не е подавало ГДД по ЗДДФЛ. Безспорно е установено извършване на разходи, които не съответстват на имущественото и финансовото състояние на Ж.П - направени парични вноски по сметки и допълнителни парични вноски в "Еврокар" ООД, внесени в брой с ПКО. Именно това обстоятелство е мотивирало провеждането на ревизия по особения ред. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при ревизия, проведена по особения ред в тежест на жалбоподателя е да докаже всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност и задължение на ревизираното лице е да ги обори. В хода на ревизионното производство на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения относно данни, сведения, документи, касаещи източниците й на доходи, както и направените разходи за издръжка, притежавано движимо и недвижимо имущество, финансови активи, банкови сметки, депозити, вземания от трети лица с оглед установяване размера на разполагаемите парични средства в началото на ревизирания период. При формиране на началното салдо съдът е счел за недоказани твърденията на ревизираното лице за получени средства от роднини. За получаване на средствата са събрани заверени копия на договори, без наличието на доказателства за извършен банков превод или съответната разписка за получаване на сумите. Съдът детайлно и обстойно е мотивирал, с обсъждане констатациите на ревизиращите органи, доказателствата въз основа на които те са изградени, възраженията на задълженото лице, ангажираните от него доказателства, извод за неустановяваване получаването на парични суми в размера и периода, твърдян от Петкова, а само тяхното евентуално наличие у дарителя. В тази връзка, за разрешаването на този спорен въпрос, правилно съдът е изследвал правната същност на договора за дарение. Отделно от това, договорите за дарение, като частен документ не се ползват с материална доказателствена сила, поради което съдът точно и законосъобразно е направил тяхната оценка. Както посочва и касаторът – Ж.П, обстоятелството, че тези документи са частни, не води автоматично от изключването им като доказателства по делото, но в разглеждания случай същите не са подкрепени от други доказателства. Сумите не са били декларирани съобразно нормата на чл. 50 ЗДДФЛ, поради което и при липсата на други доказателства, процесните договори са недостатъчни, за да докажат твърденията за предоставени дарения. При действието на сегашната редакция на чл. 221, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че следва по безспорен начин да бъде установено предаването на дарената парична сума, като по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, това доказване е в тежест на жалбоподателя. Такова доказване по делото не е проведено - към договорите не са приложени разписки, а свидетелските показания, коректно са преценени като неубедителни относно разполагаемостта, съхранението и предаването на всяка от сумите. Противно на изложеното от касатора – физическо лице, че при изграждане на изводите си първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства, анализът на мотивите на съдебния акт показва точно обратното – решаващият съд е обсъдил всички относими към спора доказателства във връзка с даренията, становищата на двете страни и е изложил мотиви защо приема за правилни констатациите на органите по приходите.

Обосновано съдът е счел, че така нареченото “компенсиране” е принципно правилно в отношенията между съпрузите, при направени изрични изявления в този смисъл от двамата, което е и сторено в случая предвид изрично декларираната от Ж. и С.Пи общност на поетите разходи. Следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, която позволява при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК да се вземат предвид направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК и декларираните получени средства. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав споделя извода на решаващия съд, че извършеното компенсиране на недостига при Ж.П през 2015 г. и през 2017 г. с положителното салдо на съпруга ѝ е допустимо и правилно. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда в частта относно определените задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ, установени с ревизионния акт. Предвид разпоредбата на чл. 124а ДОПК, същите се дължат върху определения годишен осигурителен доход (данъчната основа, образувана от превишението на разходите над доходите) с оглед обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Вноските се дължат на основание чл. 124а ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3, чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40 ЗЗО, поради което и изводите, направени от първостепенния съд в тази част са незаконосъобразни. Липсата на доказателства за наличието на средствата, което води до извод за недекларирани доходи по силата на чл. 123 ДОПК, води и до извод за това, че не е оборена презумпцията по отношение на произхода на средствата като такива от трудова дейност. След като ревизираното лице не е ангажирало доказателства за характера на дохода и неговия източник, върху този доход следва да се определят задължения за ЗОВ. По изложените съображения решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт е правилно постановено и същото валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която ревизионния акт е отменен, същото е неправилно и следва да бъде отменено, а оспорването на ревизионния акт - отхвърлено.

При този резултат по спора в полза на касатора - Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 3474, 40 лв., или в размер на 1737, 20 лева – за всяка от инстанциите, определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и внесената държавна такса в размер на 307, 60 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 153/21.05.2020 г. на Административен съд отм. а Загора, постановено по адм. дело № 485 по описа за 2019 г. на този съд, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 350/10.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислените задължения за ЗОВ и ДОО за 2012 г., 2013 г. 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както и в частта за разноските И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.П срещу Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 350/10.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която допълнително са начислени задължения за ЗОВ и ДОО за 2012 г., 2013 г. 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 година.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/21.05.2020 г. на Административен съд отм. а Загора, постановено по адм. дело № 485 по описа за 2019 г. на този съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ж.П да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3782 лева, представляваща сторените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.