Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Светоил-81“ ЕООД – гр. Н., О. С чрез процесуалния представител адв. Т.Т срещу решение № 136/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 132/2020 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16002118001906-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 726/19.12.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП в частите за определени задължения за ДДС за данъчен период, вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Р. А“ ЕООД и отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за различни данъчни периоди от 2012 г. до 2016 г., корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за месец декември 2013 г., както и за определен корпоративен данък, вследствие на увеличен финансов резултата на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя изводите на съда, че представените доказателства в административното производство и в съдебното такова не са достатъчно, за да се докаже наличието на доставки. Според касатора основен мотив на съда в посока непризнаване на реална доставка на стоки, е липсата на касови бонове, като в касационната жалба се излагат доводи, че би бил доказателство за реалното прехвърляне на стоки, но не е единственото доказателство за плащане на парична сума....