Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 9377 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С Решение № 7070 от 13.07.2022г. по адм. дело № 9377/2021г. по описа на Върховния административен съд е отменено обжалваното Решение № 767/14.04.2021г. и Определение № 810 от 03.06.2021г. по адм. дело №151/2021г. на Административен съд - Пловдив и делото е насрочено в открито съдебно заседание за събиране на доказателства за компетентността на органите по приходите, издали оспорения РА и попълване на административната преписка с ПИНП № П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018г., съставен във връзка с извършена насрещна проверка на Миско арт ЕООД.
В проведеното на 16.11.2022г. открито съдебно заседание Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив, не се явява, не се представлява. С писмена молба, чрез процесуален пълномощник, представя и моля да се приемат ПИНП № П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018г., съставен във връзка с извършена насрещна проверка на Миско арт ЕООД, както и Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., Заповед № РД-09-332 от 21.02.2017г. и Заповед № РД-09-1801 от 28.0.92018г., издадени от Директора на ТД на НАП - Пловдив.
М. И. ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в о. с.з. и с писмена защита по същество, поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна, като претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на оспорения РА.
Настоящият касационен състав, в изпълнение на разпоредбата на чл. 227, ал.1 АПК, за да се произнесе по спора, съобрази следното:
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на РА № Р- 16001618002584-091-001 от 13.02.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 296/13.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на М. И. ЕООД в общ размер от 84 643,13 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 22 870,86 лв. по фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД, А. 10 ЕООД, Д. Т. ЕООД, Й. ЕООД, М. А. ЕООД, Е. М. ИнженерингЕООД, С. Х. ЕООД, Ти Д. Е. ЕООД, Аскун ЕООД, Колори-1 ЕООД, Т. А. ЕООД, Вехстроймар ЕООД, Адвера Р 2016 ЕООД, Е. Г. С ЕООД и Никсим ЕООД.
Правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 70, ал.5 ЗДДС, чието приложение е обусловено от извода на ревизиращите, че фактурираните доставки не са реално извършени. Той е формиран въз основа на извършените насрещни проверки на издателите на фактурите, както и данните от информационната система на НАП, въз основа на които е установено, че всички доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС и не разполагат с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на спорните доставки.
След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност настоящият касационен състав приема, че оспореният РО е издаден от компетентни органи по приходите, опровомощени съответно по реда на чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК и чл. 113, ал.1, т.2 ДОПК. Този извод следва от представените от Директора на Дирекция ОДОП - П. З. № РД-09-1 от 03.01.2017г., Заповед № РД-09-332 от 21.02.2017г. и Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018г., издадени от Директора на ТД на НАП - Пловдив, установяващи персоналната материална и териториална компетентност на издателите на оспорения РА. Противно на доводите на процесуалния представител на ревизираното дружество, Заповед № РД-09-01 от 03.01.2017г. не определя като единствен титуляр на правомощието по възлагане на ревизии Г. Ч., а сочи под № 3 от Приложение № 1 към нея също и Т. П., който е възложителят на процесната ревизия. Действително, Петкова е определена да замества Чинков при негово отсъствие, но това не дерогира персоналното й овластяване от териториалния директор с компетентността самостоятелно да възлага ревизии.
За да отрекат претендираното данъчно предимство органите по приходите са съобразили, че представените доказателства към фактурите, издадени от Акваграфикс ЕООД, А. 10 ЕООД, Д. Т. ЕООД, Й. ЕООД, М. А. ЕООД, Е. М. И. ЕООД, Аскун ЕООД, Колори 1ЕООД, Т. А. ЕООД, Вехстроймар ЕООД, Екс груп С ЕООД и Нексим ЕООД, с предмет на доставките - различни видове строителни материали не установяват реалното извършване на обективираните стопански операции.
Същият извод е формиран и спрямо доставките по фактурите, издадени от С. Х. ЕООД, Ти Д. Е. ЕООД, Адвера Р 2016 ЕООД и Е. Г. С ЕООД, с предмет на доставките СМР и консултантски услуги.
Относно фактурата, издадена от Аквагрификс ЕООД, са събрани заверено копие на фискален бон от 30.06.2016 г., издаден от фискално устройство, регистрирано на прекия доставчик, удостоверяващ направено плащане в брой по процесната фактура. При извършена насрещна проверка управителят на дружеството доставчик е представил взаимно противоречиви писмени обяснения за осъществяването на транспорта на стоките. Уточнил е, че стоките са предадени в притежавани от него обекти в гр. София. Съгласно справки от информационните масиви на НАП, в предприятието на прекия доставчик няма ангажирани лица по трудови правоотношения през 2016 г. Същият не притежава пътни превозни средства. Установено е още, че спорната фактура е декларирана от издателя й през д. п.м. 06.2016 г.
За фактурите, издадени от А. 10 ЕООД, са представени заверени копия на фискални бонове за извършени плащания в брой. Констатирано е, че издателят на фактурите е включил същите в ДП и справката-декларация за месец 12.2015 г. Според извършените справки доставчикът не е осигурител на никого и няма регистрирани ППС.
Досежно фактурите, издадени от Д. Т. ЕООД, са представени заверени копия на фискални бонове, фактура с № 171 от 15.01.2016 г., издадена на доставчика от Акваграфикс ЕООД и фактура с № 7358 от 26.04.2016 г., издадена от ВДФ Билд ЕООД на Д. Т. ЕООД. Според предоставените от законния представител на доставчика обяснения, стоките са превозени с организиран от него транспорт, като служебно е установено, че дружеството няма регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2016 г.
За фактурите, издадени от Й. ЕООД, са събрани заверени копия на фискални бонове. Установено е, че същите са отразени в дневниците за продажбите на доставчика за месец 06.2014 г., както и, че дружеството няма регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2014 г.
Относно фактурата, издадена от М. А. ЕООД, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в представения ПИНП с №П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018 г. В негов отговор е представено писмено обяснение, съгласно което плащането за стоките е извършено в брой в деня на доставката, а транспортът им е организиран от ревизирания. Въз основа на справки от информационните масиви на НАП е установено, че М. А. ЕООД не разполага с регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2014 г.
За фактурата, издадена от Е. М. И. ЕООД, са събрани писмени обяснения от законния представител на доставчика, според които плащането на стоките е извършено в брой на 30.06.2016 г. и те са транспортирани от ревизирания. Констатирано е, че издателят на фактурата не притежава регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2016 г.
Аналогични констатации са формирани и за фактурата, издадена от АСКУН ЕООД.
За фактурите, издадени от Колори -1 ЕООД, са събрани фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик. Установено е, че издателят на фактурите няма регистрирани ППС и е осигурител на общо 5 лица за периодите, в които са издадени процесните фактури.
Относно фактурите, издадени от Т. А. ЕООД, са събрани писмени обяснения от издателя им, съгласно които стоките са закупени от Ем Конструкт ЕООД по фактура с № 875 от 12.11.2015 г. и са транспортирани до ревизирания от доставчика. Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в ДП и в СД за съответните периоди, като издателят им има регистрирани ППС и няма назначени по трудово правоотношение лица в предприятието му.
За фактурите, издадени от Вехстроймар ЕООД, са представени протокол № 1 от 04.10.2016 г., протокол № 3 от 11.10.2016 г., протокол № 6 от 14.10.2016 г., протокол № 11 от 21.10.2016 г. и протокол № 13 от 26.10.2016 г. Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажбите и справката-декларация на доставчика за месец 10.2016 г.
Относно фактурите, издадени от ЕКС ГРУП С ЕООД, са представени приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките и на резултата от услугите от доставчика на получателя. Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в ДП на прекия доставчик за съответния период, както и, че същият няма регистрирани ППС и в предприятието му са назначени две лица по трудови правоотношения през месец 12.2016 г.
За фактурите, издадени от НИКСИМ ЕООД, е констатирано, че издателят им има регистрирано ППС, представляващо лек автомобил Мазда 323 и по трудови правоотношения в предприятието му през месец 12.2013 г. са заети общо 5 лица.
Във връзка с услугите, предмет на доставките по фактурите, издадени от СТОУН ХАУЗЕС ЕООД, са събрани три броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР от 07.01.2015 г. към фактура с № 358 от 08.01.2015 г.; от 13.01.2015 г. към фактура с № 374 от 14.01.2015 г. и от 21.01.2015 г. към фактура с № 397 от 22.01.2015 г. за приемане на работата по изпълнение на: Външен басейн на частна къща [населено място] и на Външен басейн към к-с 12 вили. Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2015 г. Представен е договор № 2014-24043 от 08.05.2014 г. за доставка и монтаж между СЪРФЪРС ПАРАДАЙС КЛУБ АД, в качеството му на инвеститор, и МИРАМАР ЛТД ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет - доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията, която е неразделна част от договора, за обект: плувен басейн към к-с 12 вили, гр. Царево, местност Диньов гьол. Приложен е и Договор № 2014-0101 от 16.01.2014 г. за доставка и монтаж между Г. З., в качеството му на инвеститор и МИРАМАР ЛТД ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет - доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията, която е неразделна част от договора, за следния обект: плувен басейн към жилищна сграда в УПИ 012139-012940 от масив 12 по ПУП на [населено място], местност Горни грамади.
Относно СМР, предмет на доставките по фактурите, издадени от ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД, служебно е установено, че процесните фактури са отразени в ДП на прекия доставчик, който няма регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2015 г. Приобщени са два броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, удостоверяващи приемането на изпълнените на място СМР, съответно от 09.01.2015 г. към фактура с № 253 от 12.01.2015 г. и от 19.01.2015 г. към фактура с № 283 от 20.01.2015 г., сочещи, че фактурираните СМР са за изпълнение на СПА център към хотел Изворите, гр. Котел. Представен е още договор № 0608-2014 от 01.09.2014 г. за доставка и монтаж между СДБЕРКО 90- БЕРКОВСКИ И СИЕ - инвеститор и МИРАМАР ЛТД ЕООД изпълнител, с предмет - доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията, която е неразделна част от договора, за следния обект: СПА център към Хотелски комплекс Изворите.
За консутанските услуги, предмет на доставките по фактурите, издадени от АДВЕРА Р 2016 ЕООД, са събрани протокол № 1 от 03.11.2016 г. и протокол № 2 от 07.11.2016г., договор за консултантска услуга от 03.11.2016г. между ревизирания и издателя на фактурите с предмет - Проучване и консултация за избор на доставчик за стъклокерамична облицовка за обект: Вътрешен минерален акватоничен басейн към хотел Акватоник, гр. Велинград. Представен е и доклад от АДВЕРА Р 2016 ЕООД относно Проучване и консултация за избор на доставчик за стъклокерамична облицовка за обект: Вътрешен минерален акватоничен басейн към хотел Акватоник, гр. Велинград. Съгласно договор за консултантска услуга от 28.11.2016 г. с възложител ревизирания, АДВЕРА Р 2016 ЕООД е поело задължението да извърши консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, [населено място], община Несебър. За изпълнението му е представен доклад от АДВЕРА Р 2016 ЕООД относно Консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, [населено място], община Несебър. С договор за консултантска услуга без дата АДВЕРА Р 2016 ЕООД е поело спрямо ревизираното лице задължението да изпълни проект - Избор на помещение към хотел Акватоник, гр. Велинград за преустройство в спа център и вътрешен минерален акватоничен басейн. По делото е прието заверено копие на доклад от АДВЕРА Р 2016 ЕООД относно Консултация за даване на решение за Избор на помещение към хотел Акватоник, гр. Велинград за преустройство в спа център и вътрешен минерален акватоничен басейн. В тази връзка е представен договор № 2016-3110 от 02.11.2016 г. за доставка и монтаж, сключен между ТОНИ К ЕООД - инвеститор и ревизираното дружество изпълнител, с предмет - доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията, която е неразделна част от договора, за следния обект: СПА център и басейн към хотел Акватоник, УПИ VII-6353, 6354, 6448, кв.5 по плана на Велинград. Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС и не е осигурител на никого през 2016 г.
В хода на първоинстанционното производство е проведена ССчЕ, основното и допълнително заключение по което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, закупените от ревизирания строителни материали са завеждани аналитично, като за всяка номенклатура се е водила картон за стока. В по-голямата си част стоките от аналитичните позиции са реализирани в годината на придобиването им, като по счетоводни данни всички стоки и услуги по процесните фактури са предмет на последваща реализация. Според експерта, отразените СМР по трите броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР от С. Х. ЕООД съответстват на включените СМР в спецификациите към Договор № 2014-24043 от 08.05.2014 г. с доставката и монтажа към инвеститора СЪРФЪРС ПАРАДАЙС КЛУБ АД и по Договор № 2014-0101 от 16.01.2014 г. за доставка и монтаж с инвеститор Г. З.. Отразените СМР по двата броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР от ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД, съответстват на включените СМР в спецификацията към Договор № 0608-2014 от 01.09.2014 г. за доставка и монтаж с инвеститор СДБЕРКО 90- БЕРКОВСКИ И СИЕ. По Договор № 2016-3110 от 02.11.2016 г. за доставка и монтаж с ТОНИ К ЕООД, инвеститорът е заплатил на ревизирания по банков път сумата от 273 579, 88 лв. По оферта с изх. № 172403 от 24.03.2017г. и приемо-предавателен протокол за доставка към оферта № 172403/24.03.2017 г., ЕМОНА 2000 ЕООД е заплатило на ревизирания сумата от 62 672, 00 лв. Посочената оферта е изготвена въз основа на Договор за консултантска услуга от 28.11.2016г. с консултант АДВЕРА Р 2016 ЕООД и представеният от консултанта Доклад относно Консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, [населено място], община Несебър.
При така събраните доказателства настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:
Основателно ревизиранато дружество поддържа, че в своята практика СЕС многократно е разяснявал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това обаче, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.
Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. В тази връзка Съдът на ЕС многократно е дефинирал формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като за пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл./ се припомня, че от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това той нееднократно е подчертавал, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните.
В случая между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС, лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право.
В този аспект следва да се подчертае, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми арг. от т. 31 от Решението на СЕС по дело С-285/11 г. Релевантен е съвкупният анализ на всички относими доказателства, които ценени в тяхната взаимовръзка следва да обосновават с необходимата степен на вероятност извод за действително осъществяване на спорните доставки.
Заключение в тази насока обаче не следва от събраните доказателства към фактурите, издадени от Акфаграфикс ЕООД, А. 10 ЕООД, Д. Т. ЕООД, Й. ЕООД, Аскун ЕООД, М. А. ЕООД, Е. М. И. ЕООД, ТЕЛЕ АДВАНС ЕООД, Колори -1 ЕООД и Никсим ЕООД, тъй като не е установено предаването на правото на разпореждане като собственик със стоките от издателите им на получателя. Противно на разбирането на ревизирания, плащането по фактурите би могло да се цени само като индиция за реалността на доставките, но не и да докаже главно и пълно действителното им извършване. Независимо, че липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците не би могла да е самостоятелно основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство, нито пък е елемент от фактическия състав за възникването и упражняването му, то неустановеността й сочи, че доставчиците не са осъществявали реална икономическа дейност към съответните данъчни периоди. Поради това не може да се приеме, че изводите на приходните органи са в противоречие с тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С - 324/ 11, чиито мотиви не изключват необходимостта националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. В тази хипотеза той не може да не е знаел, че издадените фактури обективиран фиктивни доставки, за които данъкът е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал.5 ЗДДС и не е налице право на приспадане на данъчен кредит. При липсата на една от кумулативно изискуемите материално правни предпоставки за възникване на претендираното от получателя данъчно предимство, то същото правомерно е отречено от ревизиращите.
За фактурите, издадени от Вехстроймар ЕООД, с предмет на доставките строителни материали, са представени съставени между страните приемо - предавателни протоколи, които кореспондират с останалите относими доказателства и установяват предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. Не е спорно, че тези стоки са предмет на последващи облагаеми доставки на ревизирания, с оглед на което следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по тях. Като са достигнали до обратен извод, приходните органи са издали незаконосъобразен в тази му част РА, който следва да се отмени.
Относно доставките по фактурите, издадени от С. Х. ЕООД и Ти Д. Е. ЕООД, неустановено е останало наличието на протоколираните СМР на място, както и извършването им именно от доставчиците по спорните фактури. В качеството си на частни свидетелстващи документи приемо-предавателните протоколи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което тяхната вярност подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Същата се опровергава от неустановеността на кадровата обезпеченост на доставчиците да извършват спорните услуги, която не е самостоятелно основание, а индиция, че спорните доставки не са изпълнени от подизпълнителите, издали коментираните фактури. Наличието на последващи облагаеми доставки към възложителите не изключва възможността ревизираният сам да е изпълнил дължимото и предходните доставки от подизпълнители без кадрова обезпеченост да са фиктивни. В тази хипотеза получателят по спорните фактури не може да не е знаел, че обективираните във фактурите доставки не са реално извършени, от което следва, че неговата добросъвестност е изключена и законосъобразно с обжалвания РА му е отказано претендираното данъчно предимство.
За доставките по фактурите, издадени от Адвера Р ЕООД, с предмет консултантски услуги, събраните доказателства в своята съвкупност установяват както резултата от извършеното, материализиран в представените доклади, така и предаването му от изпълнителя на ревизирания. Представените приемо - предавателни протоколи, договори между доставчика и получателя и между ревизирания и инвеститора на обектите, като кореспондиращи по между си подкрепят извода, че тези доставки са реално извършени, с оглед на което незаконосъобразно с РА на Мирамар инвест ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях.
Относно фактурите, издадени от Е. Г. С ЕООД, с предмет на доставките строителни материали, са събрани приемо - предавателни протоколи, които установяват предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. Както основателно възразява ревизирания, произходът на стоките не е елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, с оглед на което следва да се приеме, че тези доставки са реално извършени и РА в тази му част е незаконосъобразен.
По съображения, аналогични с изложените относно доставките по фактурите, издадени от С. Х. ЕООД и Ти Д. Е. ЕООД, настоящият състав намира за неустановено наличието на протоколираните СМР по фактурите, издадени от Е. Г. С ЕООД, с предмет на доставките полагане на плочки. Недоказано е останало изпълнението на посочените СМР на място, както и извършването им именно от доставчика по спорните фактури. В този аспект като индиция следва да се цени неустановеността на кадровата обезпеченост на Е. Г. С ЕООД да извърши спорните услуги, а наличието на последващи облагаеми доставки към възложителите не изключва възможността ревизираният сам да е изпълнил дължимото. Ето защо, получателят по спорните фактури не може да не е знаел, че обективираните в тях доставки не са реално извършени от издателя на фактурите, от което следва, че неговата добросъвестност е изключена и законосъобразно с обжалвания РА му е отказано претендираното данъчно предимство за д. п.м. м. 11.2016г. в общ размер от 3 013,94 лв. и съответните лихви за забава.
Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че оспореният РА е незаконосъобразен в частта, с която на ревизирания е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Вехстроймар ЕООД през д. п.м. 10.2016г. в размер на 9 861,62 лв., от Адвера Р 2016 ЕООД за д. п.м. 11.2016г. в размер на 4 909,31 лв. и от Е. Г. С ЕООД за д. п.м. м. 11.2016г. в размер до 31 157,75, лв., ведно със следващите се лихви за забава.
В останалата му част оспореният РА е законосъобразен, с оглед на което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на спора и направените искания, в полза на всяка от страните следва да се присъдят осъществените разноски, така както са направени. Не е налице основание за приложението на чл. 161, ал.3 ДОПК, тъй като в хода на ревизията от задълженото лице са представени не всички, но голяма част от съпътстващите спорните доставки документи, поради което събирането на останалата част от тях в съдебното производство не би могло да се приоритизира.
Съобразно уважената част от жалбата, в полза на ревизираното дружество следва да се присъдят осъществените в първоинстанционните и касационните производства разноски, възлизащи общо на сумата от 8 271,83 лв.
В полза на НАП следва да се присъди разноски за първоинстанционните и касационните производства, възлизащи общо на сумата от 11 295,13 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р- 16001618002584-091-001 от 13.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 296/13.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на М. И. ЕООД по фактурите, издадени от Вехстроймар ЕООД през д. п.м. 10.2016г. в размер на 9 861,62 лв., от Адвера Р 2016 ЕООД за д. п.м.11.2016г. в размер на 4 909,31 лв. и от Е. Г. С ЕООД за д. п.м. м. 11.2016г. в размер до 31 157,75 лв., ведно със следващите се лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. ЕООД, гр. Пловдив срещу Ревизионен акт № Р- 16001618002584-091-001 от 13.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 296/13.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА М. И. ЕООД, гр. Пловдив да заплати на НАП сумата от 11 295,13лв., представляваща разноски за първоинстанционните и касационните производства.
ОСЪЖДА НАП да заплати на М. И. ЕООД, гр. Пловдив сумата от 8 271,83 лв., представляваща осъществените разноски за първоинстанционните и касационните производства.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА