Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на И.К от [населено място] и Директора на ТП на НОИ - Смолян против решение №204/24.07.2020 г. по адм. дело № 112/2020 г. по описа на Административен съд Смолян.

В касационната си жалба И.К от [населено място] посочва че е наследник на сина си, починал на 04.03.2019г. и иска Съдът да отсъди да получи неговия пенсионен фонд или процент от неговата пенсия. Твърди че освен за пенсията на сина си е подал молба и за собствената си пенсия, по отношение на която съдът не е взел отношение.

В касационната жалба на Директора на ТП на НОИ – С. се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Посочва се, че изводите на съда са направени вследствие на неправилно възприемане на фактическата обстановка, като последният не е съобразил обстоятелството че наследодателят В.К е избрал, съгласно чл. 4б от КСО, допълнителното задължително пенсионно осигуряване да бъде променено от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В тази насока се сочи че неправилно съдът е обсъждал §4б от ПЗР на КСО, относим към професионалния пенсионен фонд /ППФ/, а не към универсалния пенсионен фонд /УПФ/, в резултат на което е приложил несъотносими правни норми.

Твърди се и че атакуваното пред първоинстанционният съд писмо на Директора на ТП на НОИ - Смолян няма характер на индивидуален административен акт, а има само уведомителен и осведомителен характер, както и че законодателят по отношение на УПФ не е регламентирал задължение за издаване на отказ. Излагат се и подробни съображения относно неоснователността на наследяването на прехвърлените от УПФ във фонд „Пенсии“ на ДОО суми, както и липсата на законова...