Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на О. Д на Държавен фонд „Земеделие“ - Хасково, чрез процесуален представител, срещу Решение № 268 от 01.07.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1390 по описа за 2019г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/1/0/00704/2/01/04/01 от 13.11.2018г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че мотивите на съда са противоречиви и не кореспондират с установената фактическа обстановка. Намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на акта. Излага доводи, че са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ на млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., изключващи правото на ползвателя на помощта на второ плащане и обуславящи връщане на полученото първо плащане, тъй като не е представен договор за контрол по чл. 18 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/. Сочи, че намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява условие, чието изпълнение не се е установило в административното и в съдебното производство в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по...