Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационните жалби от Комисия за защита на конкуренцията, представлявана от ст. М.К и от „Х"ЕАД и е наложена имуществена санкция 2% от приходите на дружеството от засегнатия пазар за 2017 год., както и в частта по т. 2, с която на "А1 България" ЕАД е възложено да заплати направените по производството разноски, като вместо това е установил, че не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на "А1 България" ЕАД. В решението си съдът е приел, че наличието на по-силна позиция при договаряне на едната страна е обусловено от четирите кумулативни елемента от фактическия състав на разпоредбата на чл. 37а от ЗЗК, а именно: „1) наличие на предприятие по смисъла на § 1. т. 7 от ДР на ЗЗК; 2) това предприятие да притежава по-силна позиция при договаряне; 3) това предприятие да извършва определено недобросъвестно действие или бездействие, което да няма обективно икономическо основание и 4) поведението му да уврежда или да е в състояние да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите. Съдът е приел, че третият и четвъртият елемент от фактическия състав на нормата не е бил налице. Това е обусловило крайният извод за изхода от спора в тази инстанция. Решението е правилно.

Съдът е изяснил спорните факти по делото и е съобразил приложимия материален закон. След анализ на материалноправните предпоставки за възникване на отговорността по чл. 37а ЗЗК, съдът обосновано е приел, че КЗК е допуснал нарушение на материалния закон.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по преписка № КЗК-653/2018 год. на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) по искане на „Х"ЕАД. Неоправдано е един търговец да търпи неправомерни действия на другата договорна страна и да не може да прекрати/развали договорните отношения само заради това, че хипотетично е по-силна страна при договаряне и прекратяването на отношенията би накърнило интересите на по-слабата страна, което може да се изтълкува като злоупотреба. Обратното би било заплаха за конкуренцията и би изкривило съществено пазара. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори договора да не беше прекратен, то неговият срок изтича в края на месец март 2018 год. (по малко от месец след момента на разваляне), като страните не са постигнали договореност за неговото удължаване.

С оглед на това, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалните представителе на "А1 България" ЕАД са претендирали разноски в размер на 134400 лв., за които са представили удостоверение от Банка ДСК за постъпила сума по сметка на адвокатското дружество. Безспорно сумата е постъпила в адвокатското дружество, но липсват данни за заплащане на възнаграждение на конкретен адвокат от дружеството. Не е уточнено дали възнаграждението е за двете инстанции или само за касационното производство. С оглед на това, че възнаграждение се присъжда на един адвокат, настоящата инстанция намира, че следва да осъди КЗК да заплати на касатора сумата от 33600 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10033/22.07.2020 година, постановено по адм. д. № 15507/2018 година на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на "А1 България"ЕАД, сумата от 33600 лева, представляваща направени по делото разноски. Решението е окончателно.