Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – С. З, представляван от председателя М.Д, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д.В, против решение № 317 от 17.8.2020 год., постановено по адм. дело № 188/2020 г. на Административен съд отм. а Загора, с което е отменено по жалба на [фирма], решение № 138 от 13.02.2020 год. взето с протокол № 7 от Общински съвет – С. З.

С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното решение и се прекрати производството по делото или бъде отменено и се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

В проведеното съдебно заседание, касационния жалбоподател се представлява от процесуалния представител юрк. Д.В, която заявява становище с което поддържа подадената жалба по изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], редовно призован не се явява представител. В постъпилия по делото отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния представител е заявено становище с което оспорва жалбата по изложените доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. В становището си, изразено в постъпилата молба, претендира присъждане на разноски, сторени в касационното производство за които представя договор за оказване на правна защита и съдействие, доказателство за заплатеното възнаграждение, както и списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационните жалба са неоснователни и е правилна преценката на съда за нарушение на материалния закон, поради това, че отмененият административен акт е издаден в нарушение на условията на чл. 99 т. 2 от АПК, тъй като цената на процесния имот, определена след съдебен контрол на решение №2447 взето по Протокол №46 от 25.07.2019 год. не е новооткрито обстоятелство, за да е налице основанието за възобновяване на производство по издаване на акта и съответно неговата отмяна. Наред с това счита, че съгласно разпоредбата на чл. 100 от АПК, за административният орган не предоставено право да инициира производство по възобновяване в посочената хипотеза на чл. 99, т. 2 от АПК. Освен това смята, че е правилна и преценката за допуснати съществени нарушения на процедурата, като административният орган не е конституирал като страна в производство трети лица, придобили права от административният акт. По тези съображения, предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 317 от 17.8.2020 год., постановено по адм. дело № 188/2020 г. на Административен съд отм. а Загора е отменено по жалба на [фирма], решение № 138 от 13.02.2020 год. взето с протокол № 7 от Общински съвет – С. З и е осъден общинския съвет да плати разноски по делото общо в размер на 650.00 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че производството по обжалване е допустимо, поради това, че се отнася до административен акт подлежащ на съдебен контрол и при обоснован правен интерес за жалбоподателя като участник в производство, което е започнало по негова инициатива за закупуването на общински имот, върху който е учредено право на строеж и законно е построена сграда. По съществото на спора съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, като е постановен в нарушение на чл. 99, т. 2 от АПК, поради това, че не са налице предпоставките за отмяната му. Освен това съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид нарушената процедура по приемане на решенито от общинския съвет.

Обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е и не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 220 от АПК касационната инстанция се произнася въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

От фактическа страна е установено, че с решение № 2447 на Общински съвет – С. З, взето по Протокол №46 от проведеното заседание на 25.07.2019 год., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка от ЗМСМА, чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 41, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост /НРПУРОС/ е дадено съгласие за продажба на общински имот УПИ III – 5555, кв. 55 по плана на [населено място] от 311 кв. м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 18545/17.05.2019 год. на собственика [фирма] на законно построената сграда с учредено и реализирано право на строеж, за който имот е определена цена 150 000.00 лева без ДДС. Решението на административният орган е обжалвано от дружеството в частта с което е определен размера на продажната цена. В производството по оспорване, с решение № 11/23.01.2020 год. постановено по адм. дело №633/2019 год. на Административен съд – С. З е изменил решение № 2447 от 25.07.2019 год. на Общински съвет – С. З, като намалил определената от административният орган продажна цена и определил в размер на 58 700 лева. Решенето на съда е обжалвано от председателя на общинския съвет, по която жалба е образувано адм. дело № 2765 по описа на Върховен административен съд за 2020 год. С постановеното решение №13644 от 04.11.2020 год. съдът на основание чл. 221, ал. 2, предл. „ първо“ от АПК е оставил в сила решение № 11/23.01.2020 год. постановено по адм. дело №633/2019 год. на Административен съд – С. З.

В хода на неприключилото производство пред Върховния административен съд, с решение №138 по Протокол №7 от проведеното заседание на Общински съвет – С. З, проведено на 13.02.2020 год., с което на основание чл. 99, т. 2, във вр. с чл. 103, ал. 2, изр. „първо“ от АПК е възобновено производството по предложение на председателя на общинския съвет за приемане на решение на продажба на гореописания общински имот, в частта му относно даденото съгласие за продажба. С решението, административният орган е изменил решение № 2447 от 25.07.2019 год., като с него е прието, че не дава съгласие за продажба на посочения общински имот.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства относно издадените актове от Общински съвет – С. З, настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията за допустимост на производството свързани с характера на оспорения акт - решение №138 по Протокол №7 от 13.02.2020 год. на Общински съвет – С. З, като е приел, че се отнася до индивидуален акт по чл. 21 от АПК. В същност постановеният административен акт е постановен в производство па Глава седма от АПК, Възобновяване на производства по издаване на административни актове, след като е издадено първоначалното решение № 2447 на Общински съвет – С. З, взето по Протокол № 46 от проведеното заседание на 25.07.2019 год.

Неоснователни са и доводите за недопустимост на оспорването, поради липса на обоснован правен интерес. С решение № 2447 на Общински съвет – С. З, взето по Протокол № 46 от проведеното заседание на 25.07.2019 год., е открита процедура за продажба на общински имот, по която [фирма] е участник в процедурата с твърдян и установен правен интерес, поради което е активно легитимиран да оспорва решение №138 по Протокол № 7 от 13.02.2020 год. на Общински съвет – С. З.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че проведеното производство пред първоинстанционния съд е допустимо, както и е допустимо обжалваното съдебно решение.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение.

Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК за отмяна на влезли в сила административни актове. Производството по чл. 99 - чл. 106 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт /индивидуален или общ/, който не е оспорен по съдебен ред, в което при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК основания, може да бъде отменен или изменен, с настъпването на различни правни последици. Издаването на акт в това производство е обусловено от издаден административен акт от същия орган, като неговия характер е определящ за характера на акта в това производство. Именно, с оглед и изложените по-горе съображения относно характера на акта, последният представлява индивидуален административен акт, с който са засегнати права и интереси на дружеството свързано с производството по издаденото решение № 2447 на Общински съвет – С. З, взето по Протокол № 46 от проведеното заседание на 25.07.2019 год.. Административният орган - Общински съвет – С. З не е провел надлежно производство по реда на чл. 99, т. 2 от АПК, без да е налице фактическо и правно основание за отмяна на цитирания административен акт, като по отношение на който е проведено и съдебно производство. В случая, настоящия съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че цената на имота е елемент от фактическия състав по продажба на имоти – общинска собственост и правилното й определяне е от значение за законосъобразността на взетото решение. В производството по възобновяване издаването на административен акт са от значение изрично посочените основания по чл. 99 от АПК. Ето защо при проведеното производство по установената действителна цена на процесния имот не може да се подведе под фактическия състав на чл. 99, т. 2 от АПК.

Наред с горното, следва да бъде посочено, възобновяването се осъществява с участието на страните по него и всички заинтересовани лица с оглед доказването на основанията за отмяна или изменение. Освен това основанията са от материалноправен характер и относими към преценката за законосъобразност на акта, но в допустимо производство с участие на страните по него, както и на трети лица придобили права или засегнати от административния акт. Нарушаването на административнопроизводствените правила от административния орган в производството по чл. 99 и сл. от АПК е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което има за последица отмяна на административния акт.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и с оглед своевременното направено от касационния ответник искане за присъждане на разноски в настоящото производството за които са представени доказателства за реалното им заплащане и приложен списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да бъде осъдена Община – С. З да заплати на [фирма] направените разноски по делото в размер на 600 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 17.08.2020 г. постановено по адм. д. № 188/2020 г. на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Община – С. З да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 600, 00 /шестотин/ лева. Решението е окончателно.