Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д.К против решение № 1212 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 2569/2019 г. на Административен съд - Пловдив. С него е отменено, като незаконосъобразно негово решение № 16/04/1/0/02814/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/1153 от 1.08.2019 г. за отказ от изплащане на финансова помощ и са присъдени разноски. Прави възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна – А.К, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 3, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като е следвало органът да издаде писмо, в което да посочи удължения срок за обработка на подадената заявка за окончателно плащане.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А.К против решение № № 16/04/1/0/02814/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/1153 от 1.08.2019 г. за отказ от изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 и чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата...