Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по оспорване на Общински съвет Тутракан чрез процесуалния си представител адв.. А срещу решение № 68/12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 11/2020 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – [населено място], е отменена Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община], приета с Решение № 64 по Протокол № 5 от заседание на Общински съвет Тутракан от 29.01.2008 г., впоследствие многократно изменена и допълнена последно с Решение № 714, взето по Протокол № 51/31.01.2019 г, като незаконосъобразна. Релевират се оплаквания, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не се установява по какъв начин допускането на твърдяното нарушение е повлияло на съдържанието на крайния нормативен акт. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба прокурорът при Окръжна прокуратура – [населено място], не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община], приета с Решение № 64 по Протокол № 5 от 29.01.2008г. от заседание на Общинския съвет [населено място], първоинстанционният съд е приел същата за незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда от представените доказателства по делото се установява, че към проекта на Наредбата липсват мотиви, съответно доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Към предложението на кмета на [община] за приемане на проекта се посочва единствено, че законът е делегирал на органите на местното самоуправление да определят размера на местните данъци с наредбата по чл. 1 ал. 2 ЗМДТ.

Първоинстанционният съд е приел, че това посочване не може да изпълни изискването за наличие на мотиви, респективно доклад, с посоченото в ЗНА съдържание, поради това не стават ясни нито конкретните цели, които се преследват с нормативния акт, нито причините, довели до неговото приемане, а още по-малко очакваните резултати от прилагането му. На следващо място се сочи, че при приемането на наредбата е нарушен и чл. 26, ал. 2 ЗНА, като липсват данни относно публикуването на проекта на интернет страницата на общината. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспорената наредба е приета в предписаната от закона писмена форма, от териториално и материално компетентен орган, в кръга на неговата компетентност и при наличие на изискуемите от чл. 27 от ЗМСМА кворум и мнозинство, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно постановено.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Доводи в подкрепа на твърдяните пороци нищожност и недопустимост не сочи. Но съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалваното решение.

За да бъде едно съдебно решение нищожно е необходимо да не отговаря на изискванията за валидно решение. Обжалваното решение е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав. Съгласно чл. 191, ал. 2 АПК подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. В случая съдът, постановил обжалваното решение, заседавал в състав от трима съдии и решението е постановено в пределите на правораздавателната му власт. Освен това решението е изготвено в писмена форма и е подписано. Следователно обжалваното решение отговаря на изискванията за валидно решение и не е нищожен съдебен акт.

Недопустимо е съдебното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. В случая съдът е сезиран с жалба срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт, от лице, което има правен интерес. Не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото. Това прави оспорването допустимо и следователно обжалваното решение валидно.

Доводите, които касаторът поддържа за неправилност на съдебното решение са за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретни доводи в подкрепа на твърденията си отново не сочи.

Първоинстанционният съд е изяснил всички правнорелевантните факти по спора, като изводите му относно допуснатите от административния орган съществени нарушения на изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА следва да бъдат споделени.

Предмет на съдебния контрол е Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община], приета с Решение № 64 по Протокол № 5/29.01.2008 г. от заседание на Общинския съвет [населено място]. От представената по делото докладна записка /ДЗ/ с вх. № 1817/22.01.2008 г. на Общински съвет -Тутракан, се установява, че вносител на предложението е Кметът на О. [ място], а мотивите за приемането на нормативния акт са сведени до това, че законът е делегирал на органите на местното самоуправление да определят размера на местните данъци с наредбата по чл. 1 ал. 2 ЗМДТ. От същата, не стават ясни нито конкретните цели, които се преследват с нормативния акт, нито причините, довели до неговото приемане, а още по-малко очакваните резултати от прилагането му. От приложения Протокол № 5/29.01.2008 г. от заседание на Общински съвет-Тутракан е видно, че по т. 12 от Дневния ред, спорните текстове от наредбата, касаещи конкретните промили /размери/ от данъчните оценки за имотите и други такива /напр. данък МПС/, са гласувани поотделно, преди цялостното приемане на Наредбата, което обаче не може да запълни липсата на мотиви. Последните са задължителни в обема и вида, изрично лимитирани с чл. 28 ЗНА, в редакцията му към ДВ, бр. 46/07 г. Проектът за Наредба не е публикуван и не е обсъждан от гражданите, заинтересованите лица и учреждения, за което е налице двукратно потвърждение от страна на председателя на Общински съвет [населено място], както следва: със съпроводителното писмо вх. № 149/11.02.20 г., в което изрично е посочено, че мотиви, придружаващи проекта за наредба, доказателства за предварителното й оповестяване и документи, удостоверяващи начина на обнародването й, няма в Общинския съвет и с писмо вх. № 188/20.02.2020 г. изрично е заявил, че не разполага с мотиви, придружаващи наредбата, както и доказателства за предварителното й оповестяване или документи, удостоверяващи начина на нейното обнародване.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт, от което следва извод, че общинският съвет има право, когато прецени, да отмени предходен свой подзаконов нормативен акт и да приеме нов, който да уреди същият вид обществени отношения. В нормата на чл. 28, ал. 1 ЗНА, в приложимата към момента на приемане на оспорената наредба редакция, е предвидено, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а в ал. 2 от същата разпоредба е описано съдържанието на мотивите, съответно на доклада. Видно от представените по делото доказателства такива мотиви към проекта на Наредбата липсват. Данните за обсъжданията при приемане й нямат обхвата и не отговарят на всички изисквания относно съдържанието, изискуемо за мотивите към проектите на подзаконови нормативни актове. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНА, тъй като Общински съвет Тутракан е разгледал проекта на подзаконовия нормативния акт, без към него да се съдържат мотиви относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, причините, налагащи приемането му, и очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Касае се за разпоредба, която определя процедура по приемане на подзаконов нормативен акт и установеното нарушение при провеждането й опорочава акта и той само на това основание следва да бъде отменен.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и за допуснати съществени нарушения на процедурните правила при издаване на подзаконовия нормативен акт, в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Систематическото място на чл. 26, ал. 2 ЗНА, в приложимата редакция /ДВ, бр. 46 от 2007 г. /, е в глава трета на закона "Изработване на проекти на нормативни актове", като в ал. 1 са регламентирани принципите при изработването им, които са: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Именно в изпълнение на тези принципи в ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил задължение за компетентния орган преди внасянето на проект на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Касае се за императивна норма, при неизпълнението на която следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на законово предвидената процедура по издаване на нормативен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото липсват писмени доказателства, които да удостоверят, че проектът за Наредбата, заедно с мотивите и доклада, е публикуван на интернет страницата на [община]. Напротив видно от писма с вх. № 149/11.02.20 г. и вх. № 188/20.02.2020 г., председателят на Общински съвет Тутракан изрично заявява, че не разполага с мотиви, придружаващи наредбата, както и доказателства за предварителното й оповестяване или документи, удостоверяващи начина на нейното обнародване.

Съдържанието на чл. 26, ал. 2 ЗНА категорично регламентира, че проектът за подзаконов нормативен акт се публикува на интернет страницата на съответната институция, за което обстоятелство следва да се представят надлежни доказателства. Неспазване на предвидената законова процедура е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В същото време следва да се посочи, че и дори само неизпълнението на чл. 28, ал. 1 ЗНА е достатъчно за отмяната на подзаконовия нормативен акт поради неспазване на изискването за мотивиране на проекта за Наредбата, както и липсата на оценката, която е следвало да се извърши съобразно регламентираното в тази разпоредба.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при издаването на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община] са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването й, като обжалваното решение на Административен съд – [населено място] е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 11/2020 г. по описа на Административен съд – [населено място]. Решението не подлежи на обжалване