Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА).
Образувано е по касационна жалба от М.М от [населено място] чрез пълномощника й адв. М.И срещу решение № 1547 от 09.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13043/2017 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2-1070/26.09.2017 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА –(КРДОПБГДСРСБНА). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени по жалбата на Миталова решение № 2-1070/26.09.2017 г. на Комисията. Претендира разноски.
Редовно призована за съдебно заседание, М.М не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв.. И по делото е депозирана писмена молба, с която се развиват съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на съдебното решение.
Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призована, се представлява от юриск. Табакова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно-в хода по същество. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 2-1070/26.09.2017 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (наричана за краткост Комисията), с което е установена принадлежността на М.М към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството й на секретен сътрудник – доверено лице.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на съдържанието на акта по чл. 29, ал. 1, т. 2 от Закона, при наличие на кворум и мнозинство, като същото е постановено в съответствие с материалния закон.
Съдът е установил, че административното производство е образувано във връзка с писмо вх. № 4451 от 25.04.2017 г. от главния секретар на Народното събрание на основание § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ), придружено от писмено съгласие от 21.12.2016 г. от Миталова на същото основание да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия по реда на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
За да установи принадлежността на касаторката към органите по
чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: Картон обр. 4 - 2 бр. (на л. 28, 29), видно от който Миталова с месторождение [населено място] - [област], с професия - администратор е принадлежала към структурата на Окр. ДС, отдел 02, който се ръководел от подполковник Д.Т и Картон обр. 9/1985 (на л. 30), според който жалбоподателката е с партийна принадлежност [партийна принадлежност] и е на длъжност старши администратор в „Балкантурист“ ТХ, като е посочено е, че датата на установяване на доверителни отношения е 03.02.1988 г. Съдът е установил, че по делото е приложена и заповед за работата на органите на държавна сигурност с доверените лица № I-5910/30.12.1975 г. и заповед за нейното допълване № I-236 от 02.09.1985 г., с която се въвежда попълването на обр. 9 за всяко доверено лице; докладна записка от ген. лейт. Савов - зам. Министър на вътрешните работи за изменение в дейността по линия на оперативния отчет и архив и указания към нея; присъствена книга от заседанието на Комисията от 26.09.2017 г. и извлечение от протокол № 33 от 26.09.2017 г. от заседание на Комисията, в частта касаеща жалбоподателката; уведомителни писма – 3 бр. на председателя на Комисията.
На база горните документи АССГ е приел за безспорно установена по делото принадлежността на лицето към съответните държавни служби, посочени в закона. В тази връзка е счел за правилно и постановено в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с която е установена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона в качеството й на секретен сътрудник – доверено лице. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА.Оно съдът е приел, че в досието на жалбоподателката се съдържат изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството й в посочените структури на ДС и БНА.
Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица, принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране факта на принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съдът като правоприлагащ орган не е компетентен с постановяваните от него актове да коригира установени от законодателя несъвършенства, водещи до евентуална несправедливост. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т. к. самата разпоредба завършва с израза „или други информационни носители”- от една страна. От друга страна - редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение.
В случая принадлежността на М.М към органите по чл. 1 от Закона, в качеството й на секретен сътрудник – доверено лице (пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличност на документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
На следващо място, неоснователно е възражението за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето.
Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация.
Водим от изложеното, правилен e направения извод от първостепенния съд, че са налице всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с
чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, М.М следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лeва юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1547 от 09.03.2018 г., постановено по адм. дело № 13043/2017 г. по описа на Административния съд – София град.
ОСЪЖДА М.М, от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, сумата в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.